Приоритетите, които трябва да се адресират в Плана за възстановяване и устойчивост на България, който е част от този на Европейската комисия за възстановяване на Европа от кризата с COVID-19, са преди всичко преход към зелена икономика и дигитална трансформация. Съответно тези две сфери са най-много заложени в изпълнението на плана – с 37% и 20%. Планът е уникална възможност за България да се възползва от грантове и заеми, за да се модернизира и да стане конкурентоспособна и зелена икономика.
Това коментира Йоханес Любкинг, главен съветник по Механизма за възстановяване и устойчивост на Европейската комисия във виртуалната дискусия на тема „Фонд за възстановяване и устойчивост на ЕС за преход на България: Иновации – Зелен дневен ред – Дигитална трансформация", цитиран от "Труд".
Припомняме, че за справяне с последствията от Covid-19 за България е предвидено да получи безвъзмездно 6,2 милиарда евро и може да вземе допълнително заеми на стойност 4,5 милиарда евро от новия Механизъм за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз, чиито фонд за всички страни-членки е в размер на 750 млрд. евро
„България е един от най-големите реципиенти на плана, като всички суми, от които може да се възползва, заемат 10% от БВП на страната, заради това трябва да подготвят план, който да е релевантен на средствата“, допълни още съветникът.
В следващите 7 години България, в които е заложен планът, трябва да използва всички налични европейски фондове за подобряване не само на енергетиката, а и на социална и бизнес средата, както и развитие на публичната администрация, без тези ключови сфери, няма да има икономическо развитие, допълни Йоханес.
Жп инфраструктурата до сега не беше приоритет на правителството, но следващите години трябва да е, категоричен бе Симеон Дянков. „Инфраструктурата в последните 7 години има много развитие, но е нужна още работа“.
В момента сме в рецесия, като никоя друга до сега, икономиката не само в България, но и в цяла Европа е под рестрикции, заради пандемията с COVID-19 и в глобален контекст краткосрочният ефект върху хората и икономиката може да е шокиращ, но трябва да се види и дългосрочният.
Припомняме, че с 2,6 млрд. лв. разполага стълбът „Свързана България“, където са планирани – 806 млн. лв. за „дигитални магистрали“ и цифровата инфраструктура, 1 млрд. лв. за сферата на железниците, дигитализация на трафика, системи за енергийна ефективност, осветление на гари. Ще се купят и нови мотриси за 256 млн. лв. Други 575 млн. лв. са планирани за канализация на малки населени места.
"Труд" е медиен спонсор на форума, организиран от The Economist Events и Hazlis & Rivas.
