Възможно ли е да се възстанови в автентичен вид първият в историята паметник на български възрожденец – монументът на Христо Ботев от 1890 година, попита общинският съветник от ВМРО във Враца Красимир Ангелов. Въпросът си той отправи към кмета Калин Каменов по време на редовно заседание на местния парламент.
"За всички е известно, че фигурата от паметника се съхранява в музея. Не знаем обаче къде са останалите реквизити на монумента – постаментът, паметните плочи, оградите…Интересува ме те запазени ли са и ако да – възможно ли е да се възстанови в автентичен вид този културен шедьовър, който впрочем е и първият паметник на национален герой след Освобождението у нас?", запита Ангелов. Отговор от кмета се очаква да получи на следващото заседание на общинския съвет.
Припомняме, че регионалният исторически музей във Враца пази първия паметник на Христо Ботев. От няколко години монументът е намерил място в една от залите, посветени на поета-революционер. Паметникът е открит на 27 май 1890 г. във Враца, а инициативата за построяването му е на тогавашния кмет на града Ценко Леонкев. Средствата са събрани предимно от дарители, въпреки че начинанието се е поддържало и от Стефан Стамболов – в миналото близък другар и съратник на Христо Ботев, а в края на десетилетието – министър-председател.
Автор на скулптурата е Густав Еберлайн. Паметникът е открит тържествено от княз Фердинанд. Сред гостите са министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка.
65 години по-късно (през 1955 година) е демонтиран и Враца остава без монумента на героя си. В тези години започнала и подготовката за новия паметник, който днес е визитна картичка на града.
След 1955 г. първият паметник на Ботев започва да събира прах в Куртпашовата кула, която се ползвала като склад на музея. Видни общественици не се примиряват с това и започват да водят преговори за "изваждането" на Ботев от кулата. През 1991 г. монументът отново е сред врачани. Местната власт решават да бъде поставен на площад "Руски", но през 2010 г. отново е премахнат. Тогавашните съветници били категорични, че градът не може да има 2 паметника на Ботев. От тогава произведението на Густав Еберлайн стои в музея.
Първият паметник изобразява Ботев в естествен ръст. В дясната си ръка държи сабя, а в лявата свитък хартия. Разпилените листа в краката му подчертават решението да се премине от думи към дела. Върху постамента на паметника били изписани 190 имена на четници и поборници, и прикрепени твърди барелефи на Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски, внушителна табела с текст и четири лъвски глави из чиито уста бликала бистра вода. Металните плочи на паметника са отлети във Виена.
На 2 юни 1964 год. се открива сегашният паметник на Христо Ботев, изработен от бронз и сив гранит, висок 12 метра. Автор е скулптора Владимир Гиновски. До паметника гори вечен огън, донесен от Одеса, а върху архитектурните тела има релефи със сюжети от Ботевото творчество и неговия боен път. Паметникът е част от скулптурно-архитектурен ансамбъл включващ в себе си площад, стилизирано лъвче, шадраван и тревни площи дело на архитектите Делчо Сугарев и Иван Иванчев.
Снимки: архив и БНР
