По традиция денят на Съединението – 6 септември, събира видинчани при паметника на скърбящия войн. Те го отрупват с цветя, а оратори припомнят, че е изидгнат в чест на загиналите войни от Трети пехотен бдински полк в Сръбско-българската война от 1885 година.
Паметникът е една от забележителностите на Видин. На него от бронз е изваян редови войник, който е победител във войната, но не е войнствен и радостен. Той е унил, паднал на земята, искрено съжаляващ за жертвите и безсмислието на тази война.
През 1919 година край него преминал английският поет и журналист Хенри Берлайн, който след това пише: „ Аз ще кажа на нашите министри и на Пашич, че България, която смятат за причина за войната, има един паметник, какъвто в просветена Европа няма…”
Паметникът е издигнат по желание на офицерите и войниците от полка в чест на загиналите им другари. Изработен е от скулптора Андрей Николов и е отлят от бронз в Париж. Доставен е с влак и по Дунава от Русе до Калафат, където престоява цяла година поради липса на средства. Тогава рибари съединяват няколко лодки и прекарват през реката паметника доброволно. Открит е през 1911 година на централния видински площад, властта решава, че не е досатътчно оптимистична неговата фигура, поради което през 1943 година го мести на гаровия площад, където се намира и днес.
