Поредната значима сбирка, свързана с миналото на България ще бъде представена от днес, 20 май, в зала „Съкровищница” на Регионалния исторически музей в Шумен.
През лятото на 1799 г. в банатското село Над сент Миклош (тогава в територията на Австро-Унгария, а днес – в Румъния) случайно е открито съкровище – заровено на неголяма дълбочина в обикновена яма. Състои се от 23 съда с различно предназначение и общо тегло 9.924 кг. Те се отличават с великолепна украса, разнообразие на формите и специфични сцени.
Разделени са на следните групи – дванадесет чаши и купи, седем кани и четири съда без украса, един от които рог. Съкровището има сборен характер и неговата датировка се движи в хронологическата рамка от VII до IX в. Различни учени му приписват византийски или аварски произход. Технологичните и стилови белези на съкровището – реалистично или схематично представяне на украсата, предполага, че това са различни сервизи, изработени в различни ателиета.
Върху някои съдове с гръцки букви са врязани и тюркски надписи. За тяхното разчитане са предложени различни мнения. На една от купите надписът започва с „Боила зопана…“ – титулатура, използвана в Българското ханство.
Обвързването на съкровището с държавността и териториалното разширение на България на запад през първата половина на IX в. прави Никола Мавродинов през 1943 г.
Днес автентичните находки се съхраняват във Виенския музей на история на изкуството и са анотирани като български. Като специален жест от този музей подаряват на страната ни единственото точно копие на съкровището от Над сент Миклош. То гостува в Регионален исторически музей – Шумен със съдействието на Национален исторически музей – София и Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките и е част от богатата програма за предстоящото издание на Европейската нощ на музеите, която отбелязваме на 21 май.
