Наскоро американско списание обяви Ангела Меркел за жена на годината. Дълго време пък тя бе смятана за “кралицата” на Европа. Сега, когато вятърът започва да се обръща, съпротивата срещу канцлерката расте неудържимо.
По време на гръцката криза двамата невинаги говореха в един глас, но в трудни моменти Ангела Меркел винаги е можела да разчита на лоялността на Волфганг Шойбле. Например на срещите на финансовите министри в Брюксел.
Проблемът с гърците временно беше туширан и сега се очакват реални реформи от страна на Атина. Наясно сме, че това ще отнеме повечко време, но ние сме предпазливи оптимисти.
Бежанската криза – заплаха за Европа
Всъщност истинското послание на Шойбле гласи, че бежанската криза застрашава бъдещето на ЕС. “Сега трябва да бъде намерено бързо решение и това е голямото предизвикателство”, заяви той. И това не е проблем само на Германия. Волфганг Шойбле повтаря няколко пъти това изречение, за когото то очевидно е много важно. И добавя, че канцлерката също е права, когато твърди, че така защитаваме Европа. “Това също е наша задача”, признава Шойбле, който обаче пропуска логичното продължение, а именно: че не можем да се справим сами.
Вместо това германският финансов министър изброява какво би могло да се случи: ако Германия се види принудена да действа като Швеция и затвори границите си, това вече няма да бъде германски проблем, а заплаха за Европа. И за това няма да са необходими години… Шойбле не споменава конкретен период от време, но, за да допълни апокалиптичния сценарий, добавя: “Ако Шенген се провали, вътрешният пазар не може да се върне към състоянието си от преди споразумението за отпадане на границите. Същото се отнася и до еврото. Тогава ще настъпят други развития и друга нова динамика”.
Трезво погледнато, Ангела Меркел има само един приятел в Европа. И това е председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. В Брюксел той, за пореден път, обвини повечето страни-членки, че не проявяват готовност да дадат своя принос за европейско решение на бежанската криза. Решенията обаче се вземат от Съвета на министрите. А в него са представени правителствените ръководители, където, както изглежда, германската канцлерка почти няма поддръжници. Новото дясноконсервативно правителство във Варшава търси конфронтацията с Берлин, а канцлерката разчиташе на подкрепата на съседите. През есента предишното правителство във Варшава гласува за квотното разпределение на бежанците. При новите управници това няма как да бъде изпълнено. Страните от вишеградската четворка – Полша, Унгария, Чехия и Словакия – стегнаха редиците си и се държат като фундаментална опозиция.
Никъде не се виждат приятели
Погледът към Париж също не носи никаква утеха за Меркел. Германско-френският локомотив “дърпа” все още само във външната политика, например в украинската криза или в борбата срещу “Ислямска държава” (ИД). Но в ЕС, особено когато става дума за бежанци, френският президент се държи настрана. Франсоа Оланд е слаб във вътрешнополитически план и се страхува от деснопопулисткия “Национален фронт”. Британският премиер Камерън залага на подкрепата на Меркел срещу евентуален “Brexit”, но по темата за бежанците си прави оглушки.
И още: Матео Ренци в Италия се опасява от евентуално германско надмощие в Европа; в Испания все още няма правителство; Португалия е отслабена; в Ирландия пък предстоят избори. По-скоро като изключение бихме могли да си представим една малка “коалиция на желаещите” – с Австрия, Нидерландия и Швеция. Означава ли това, че Ангела Меркел е с изчерпни възможности да прави политика в Европа?
Сама вкъщи?
“Не бива да рисуваме прибързано апокалиптични сценарии”, казва Янис Емануилидис от Центъра за европейска политика в Брюксел. От една страна канцлерката даде да се разбере, че вижда проблемите в бежанската криза и реагира на тях. Което не означава непременно отказ от досегашните принципи, макар че не е изключено.
Въпреки това политологът не смята, че Ангела Меркел е останала “сама в Европа”, която се задъхва от много подобни кризи: от “Brexit” – надвисналата опасност от излизане на Великобритания от ЕС – през тероризма, та чак до последиците от кризата в еврозоната. “В този смисъл Германия си остава един силен играч и Меркел все още играе решаваща роля. Нейните критици също знаят колко опасно би било възникването на вакуум във властта в Европа”, добавя Еманулидис.
Ако Волфганг Шойбле излезе прав с визията си за последиците от затварянето на германските граници, всичко може да излезе извън контрол. Ще пострадат всички, които досега в Брюксел поставяха на първо място вътрешната си политика. Янис Емануилидис казва, че досега правителствените шефове винаги са отстъпвали в последния момент, когато въпросът е опирал до физическото оцеляване. “Обикновено накрая те отстъпват, защото се страхуват от последствията”, казва политологът. Истинската опасност произтича от натрупването на прекалено много кризи в Европа, които да доведат до политически катастрофи. Той смята, че по отношение на бежанската проблематика Европа има нужда от обща възпламеняваща идея, която да осигури пробив в преговорите. Един вид “магически момент”, като този от лятото на 2012 година при кризата в еврозоната.
Дойче веле; заглавието е на редакцията
