Мъжът с най-хипнотизиращите очи – Ханибал Лектър. Човекът, който на чаша уиски те "преобръща". Рожден днес празнува Сър Антъни Хопкинс. Роден е като Филип Антъни Хопкинс на 31 декември 1937 г. Изиграва най-славните роли в Хамлет, Война и мир, Парижката Света Богородица, Мълчанието на агнетата – 24 минути, които му носят световна слава. Следват "Легенди за страстта", "Никсън" и др. :
„Веднъж попитах един йезуитски свещеник коя е най-добрата кратка молитва, която той знае, и той ми каза „Майната му”. В смисъл „Майната му, всичко е в Божиите ръце”.
„Да върви по дяволите този глупав шоубизнес, този абсурден шоубизнес, тази пълна загуба на време. Обръщам се назад и виждам само пустош. Всичките тези години, прекарани в изкуствена среда. Всичко беше фалшиво.”
„Мога да играя чудовища добре. Разбирам чудовищата. Разбирам лудите.”
„Актьорството още ми е приятно, но за мен няма повече предизвикателства в него. Не, никакви прдизвикателства. Много по-заинтересован съм от рисуването и композирането на музика. Станах такъв, какъвто винаги съм искал да бъда – професионален актьор. Самостоятелен съм, върша си работата. Работя упорито, но не инвестирам в нея,а в живота си. Докато ми плащат навреме и имам добър сценарий с добър режисьор, се забавлявам. Това е всичко."
"Как играеш Ханибал Лектър? Ами, просто не мърдаш. Плашиш хората, като стоиш неподвижно."
„Британският хумор е като еврейския. Обожавам го."
„Може да ви звуча като труден човек, но изобщо не се срамувам това. Не съм труден. Честен съм.”
"Баща ми беше суров човек. Беше доста лют, а беше и студен. Освен това беше малко разочарован от мен, защото не бях добро дете в училище, нали разбирате. Но се поучих от това, харесваше ми тази студенина, защото беше сурова. И той ме научи да бъда издръжлив. Така знам как да бъда издръжлив. Знам как да съм силен. Знам как да съм груб. Това е част от природата ми. Не бих бил актьор, ако не бях такъв."
„Пазете се от тиранията на слабите. Те просто ви изсушават. Винаги се оплакват. Питам ги „Как сте?”. Те отговарят „Ах…” и започват да мрънкат и да се опитват да изсмучат силите ти. Познавам много такива хора, но не мога да си губя времето с тях.”
„Забавно е да вземеш „Оскар”, забавно е да те посветят в рицарство. Но, нали се сещате, събуждаш се сутринта, и реалността си е същата. Все още си смъртен."
"Живеем в толкова префинено, предпазливо общество – всеки се обижда толкова бързо!"
„Моята философия е: Не е моя работа какво казват хората за мен и какво мислят за мен. Аз съм това, което съм и правя това, което правя. Не очаквам нищо и приемам всичко. И това прави живота ми по-лесен."
„Животът е твърде кратък, за да се справяме с несигурността на другите хора.”
„Магическата свръхестествена сила, която е с нас, е време. Ние дори не можем да го разберем. Времето е такава илюзия, толкова странно нещо”.
„Прекалено многото мислене води до бавна смърт. Ние бавно се убиваме от мисли за всичко. Мислим. Мислим. Мислим… Никога не можем да се доверим на човешкия ум, така или иначе. Това е смъртоносен капан”.
„Не мога да кажа, че някога съм мечтал да стана композитор, пианист или нещо друг. Имам мозък, в който нищо не е окончателно”.
