Пенчо Славейков е име пропито с новаторство, талант и вдъхновение. Име, което е увековечено в една от най-забележителните личности в родната ни литература, а именно незабравимия автор на поемата "Ралица".
Днес се навършват 152 години от рождението на сина на големия Петко Славейков. Пенчо Славейков е от Трявна, дете в голямо шестчленно семейство. Първоначално учи в родния си град, после в Стара Загора, където през 1876 г. баща му е назначен за учител. По това време се случва и опустошителното опожаряване на Града на липите, което оставя дълбок отпечатък в съзнанието на бъдещия поет на индивидуализма. По-късно тези спомени помагат на трявненеца за написването на известната "Кървава песен".
За кратко живее в Сливен, след това в Търново, а в края на 1879 г. се установява в София, където учи до 1881 г. Славейков продължава образованието си в Пловдив, а по-късно следва литература и философия в Лайпциг. Именно това заминаване в Германия оказва влияние за развитието на творчеството му. По време на този престой Славейков написва най-силните си произведения „Ралица”, „Бойко” и „Неразделни”, които биват събрани в книгата „Епически песни”. В този период знаменитият, заедно с д-р Кръстев, Яворов и Петко Тодоров създават литературния кръг "Мисъл. Тогава е и директор на Народната библиотека, и Народния театър. През 1906 г. творчеството му достига своя връх – излиза от печат лирическата книга „Сън за щастие”, а четири години по-късно през излиза и поетическият му сборник „На острова на блажените”.
През 1912 г. Славейков отново е на път – през Флоренция, към Енгандините, към планината, търсейки разбиране и спокойствие, което не получава в родината си. Последната година от живота си прекарва в курортното селище Брунате над езерото Комо, където на 28 май 1912 г. умира.
Несъмнено е българският поет успява освен да модернизира българската литература, но и да повлияе върху цялостното й развитие след това. И макар че често бива неразбран от читатели и критика, творчеството му и до днес продължава да оказва влияние върху българската душевност и да буди интереса на няколко поколения.
Нека си припомним някои от най-забележителните мисли на големия наш поет Пенчо Славейков:
"Пред мен има само три възможности: да полудея, да се самоубия или да влача незавидно съществуване."
"Трябва да се отдалечи човек от онова, що обича, за да усети силата на своята обич."
"Пречка е на себе си глупеца, пречка е на другите мъдреца."
"За относителните натури всичко е относително."
"Едно е необходимо: да не проповядваш истината на глупците и идиотите. Че ще те разпънат на кръст но няма да те разберат! Тоя кръст, на който ти сам се разпъваш, е по-тежък."
"Сърцето е склад отгдето умът черпи най-хубавата храна."
