У нас Новата година се чества на 1 януари от средните векове. Първа Русия през 1700 година приела от Рим този ден за начало на земната година. Траките са я празнували на 1 март, древните римляни – също.
Според византийския календар годината започва на 1 септември. Многото празници около 1 януари наложили за начало тази дата. Но и до днес много страни празнуват на други дати. В Китай тя настъпва по лунния календар – след 20 януари до 18 февруари, в северните страни – с падането на първия сняг, което е доста преди 1 януари.
Два са най-важните обреди, които някога предците ни са изпълнявали на Нова година. Първият е приготвянето на специална новогодишна трапеза, на която задължително трябвало да има топла погача с паричка за късмет, баница с напъпили вътре дренови пъпки и сварена свинска глава. Пъпката означавала късмет за този, на когото се падне.
Сурвакането е втората важна част от празнуването на Нова година. Млади момци и момчета удряли с прясно отрязана дрянова пръчка възрастните хора за здраве и дълъг живот. Смятали, че така предават на човека жизнеността и здравината на дряновото дърво, което първо цъфти, но последно дава плодове.
В Северозапада сурвакали с такава пръчка и домашните животни – да са здрави и плодовити през годината. От тази яка пръчка се пръкнала сурвакницата, която е оцеляла до днес само у нас и в Сърбия. Продаваните по пазарите сухи клонки, увити в цветна хартия, нямат нищо общо с първообраза на напъпилата пръчка от старите времена.
1 януари е и денят на свети Васил, наричан Велики. У нас го празнуват именниците и ромите. Ромите са наложили на този ден да имат на трапезата си печена гъска, дар на светеца, който те приемат за свой спасител.
