Благоевградският архитект-проектант Костадин Сандев е член на Управителния съвет на Българския национален комитет на ИКОМОС – Международен съвет за опазване паметниците на културата и забележителните места. С него разговаряме за тревогите му, свързани с липсата на грижа за паметниците на културата в страната ни.
– Г-н Сандев, отдавна твърдите, че редица паметници на културата се съсипват. Кои са причините за този проблем?
– Основните причине са две. Първата е, че е много трудно на собствениците на паметници на културата да преодолеят всички административни пречки, за да стигнат до разрешение да реставрират и запазят вида на сградите. Строителните разрешения се издават от съответната община, в която обаче няма експерти с необходимия капацитет. И всеки си решава проблема както намери за добре. Това пък води до ликвидиране на качествата и достойнствата на съответния паметник.
Втората причина е новото строителство, което е част от паметник на културата. Често тези строителни дейности нарушават средата, мащаба, автентичността на постройката. В някои църкви са разбити старинните каменни подове и на мястото на камъните са залепени плочки от теракот. Някои сменят дървените дограми на прозорците с алуминиеви. Собственици на архитектурни паметници на културата ги съсипват по почина "Направи си сам".
– Как определяте подобни действия?
– Това за мен е кощунство. Правят се масово аварийни ремонти, които съсипват всичко. Вкарват се стоманенобетонни конструкции, които нямат нищо общо с дървената архитектура от 19 и 20 век – дървените покриви, каменните плочи – тикли, приспособяват се постройките за гости – механи, спални, бани.
– Това до какви последствия води за въпросните паметници на културата?
– Най-лошото е, че съсипаните културни обекти губят своя статут. Конкретен пример за подобно нещо е църквата "Свети Димитър“ в благоевградското село Марулево, която е на над 150 години. Храмът вече е паметник с местно, а не с национално значение. С отпуснати от Комисията по вероизповеданията средства са подменени покривът и оградата, но са нарушени изискванията. От Националния институт за недвижимо културно наследство не са проследили как се работи. Кметовете пък не знаят как да го направят – гледат да е лъскаво, да е ново, но по този начин слагат край на обекта като част от списъка на националните паметници. Това е тъжен пример – национален паметник на културата вече е с местно значение. В Калъпчиевата къща в Благоевград, която е национален паметник, пък преди години поставиха алуминиева дограма на прозорците.
– Споменахте църквата в село Марулево. Преди време алармирахте за проблем и в катедралния храм на Благоевград. Решен ли е той?
– Влага и мухъл съсипват ценните стенописи в 175-годишния храм "Въведение Богородично" в Благоевград. Таванът пък е опушен от паленето на множество свещи, тъй като това е единствената църква в града. Тук идват не само благоевградчани, но и много туристи, тъй като светата обител е национален паметник на културата.
Църквата се нуждае от спешна реставрация, ако не искаме да загубим ценните стенописи в нея. Проблемът е, че под сградата има подпочвени води, а дренажите са стари и трябва да се ремонтират.
Преди 4 години Църковното настоятелство изпрати писмо до Комисията по вероизповедания с настояване да се заделят необходимите средства за ремонт на сградата. Но пари така и не бяха отпуснати. Трябва най-напред експерти от Националния институт за недвижимо културно наследство да дойдат и да извършат оглед, да опишат нанесените щети. След това да се предприемат веднага действия по спасяването на ценните стенописи. Най-пострадала от плесента е южната стена на църковната сграда, където част от тях са унищожени напълно и там от боята е останал само прах. Влагата се увеличава бързо и ако не се вземат мерки, стенописите ще бъдат безвъзвратно загубени за идните поколения.
– Има ли други емблематични сгради в Благоевград, които са застрашени да загубят блясъка си?
– Руши се необитаемата от няколко години къща в идеалния център на Благоевград, в която е живял професор Кирил Стефанов – композитор, диригент и обществен деец, дългогодишен главен художествен ръководител на емблемата на Пиринския край – Ансамбъл „Пирин”. Той си отиде от този свят на 14 ноември 2005 година.
Заради имотни спорове между двамата му синове и други техни родственици домът на твореца на улица "Арсени Костенцев” е празен и не спира да се руши с течение на времето. Недопустимо е къщата на професор Кирил Стефанов, който има изключителни заслуги към изкуството в България, да е в такова трагично състояние – счупени прозорци, повреден покрив, графоманите са надраскали фасадата отвън. Още повече, че тази сграда е част от групов паметник на културата с местно значение. Споровете между собствениците на имота не ги освобождава от задължението им да поддържат къщата в добър вид, тъй като за нея се отнасят всички разпоредби на Закона за опазване на културното наследство. Община Благоевград може да изпрати предупредителни писма до собствениците на имота. Ако те не предприемат нищо, то общинската управа може да им наложи глоба в размер на 5000 лева.
– Откриват се много паметници напоследък. Това добра новина ли е за Вас?–
– Зависи от много неща дали подобна новина е добра. Защото не е важно само да откриеш паметник. По-важно е как е направен, къде е поставен, защо е вдигнат. Много от паметните знаци се откриват, поставят се на тях 1-2 пъти в годината цветя и това е всичко. Тези паметници трябва да се поддържат непрекъснато. А не да се оставят на произвола на времето, да тънят в мръсотия и бурени.
