Гергьовден е особен празник за хората в Северозапада. Денят е пълен с магически действия и обреди. В нощта срещу него млади и стари слагали под възглавниците си глогови вейки, за да бъдат ранобудни през цялата година. Станалият пръв, жулел останалите с коприва.
Повечето от ритуалите са свързани със земеделската работа. И това не е случайно. На няколко места археолози попаднаха на находки, които говорят, че земеделската цивилизация е тръгнала от този край. Затова в него празнували в чест на земеделеца от езически времена. После в Кападокия – Мала Азия, се появил безстрашният пълководец, кръстен Георги, което от гръцки означава земеделец. И празникът продължил в негова чест. Той е светецът, когото почитат и християни, и мюсюлмани.
Празникът е претърпял много промени, но е останал жив до днес. Празник е на земеделеца и на войника, на етнографите. Не само на тях, на всички останали той повдига настроението и самочувствието, защото е символ на човека от полето и фермата, на войнската храброст.
Гергьовден слага началото на земеделската работа. На този ден се наемали овчарите и ратаите, които оставали по домовете на стопаните до Димитровден. Свързан е с началото на много от селските дейности. На него за пръв път издоявали овцете, за пръв път колели агне, за пръв път вкусвали агнешко месо, за пръв път изкарвали добитъка на паша и завардвали ливадите от неканени косачи. За пръв път пускали до нощвите да месят хляб скорошните невести.
Още на 5 май вечерта стопаните кичели домовете и вратите на кошарите със зеленина и палели свещи, които горели цялата нощ. На сутринта свивали венец от цветето гергевка около врата на първото мъжко агне, нарочено за заколване, както и на овцата-майка. Във водата, донесена по тъмно от изворите, слагали мащерка и замесвали тестото. Такъв хляб пазел от уроки, магии и болести. В някои села водели в църква агнето и едва след молитвата на попа, го връщали и заколвали. В село Копиловци, община Чипровци, до днес е запазен обчаят опеченото агне да се носи в храма, а попът да чете молитва над тавите с опеченото месо. Някога храмът се оказвал тесен за тавите, тъй като във всяка къща имало кошари с агнета. Но и днес местни носят вече опеченото агне. Ако попът не му е чел молитва, то не можело да се яде.
Някога смятали, че Гергьовден е ден на равенството. Защото на трапезата и на ратая, и на чорбаджията имало печено ягне. То било курбан за светеца. Имало и еднакви обредни хлябове, прясно издоено или подквасено овче мляко.По селата връзвали люлки, на които младите се люлеели за здраве и късмет. Истинска радост настъпвала, ако завалявало дъжд. На Гергьовден дъждът наричали златен – това означавало, че ще имат една плодовита и богата година.
Имен ден празнуват хора с имената Георги и Гергана, но и с многото производни от тях – Герго, Георгица, Гешо, Гео, Герчо, Гецо и други.
