-Г-н Попов, децентрализацията – това ли беше най-важната тема, която обсъдихте представителите на Сдружението на общините на срещата с премиера Пламен Орешарски?
Това наистина беше една от най-важните теми. Беше постигната договореност за поетапно изпълнение на една пътна карта до 2016 г., която да определи основните стъпки. Това са приемане на нов Закон за местното самоуправление, разширяване базата за допълнително финансиране на нови приходоизточници за общините. Не на последно място набелязахме и конкретни стъпки по делегиране на някои дейности от страна на държавата към местната власт. Разбира се, разговаряхме и за това от къде ще бъде осигурено финансирането им.
Рестартирането на прословутия Съвет по децентрализация, който повече от 8 години е на практика без съдържание – това е въпросът, който най-много ни вълнува.
– Можете ли да посочите някои от дейности, които държавата би могла да преотстъпи за управление на общините?
На срещата с премиера не сме обсъждали конкретни дейности. В Министерски съвет бе дадена заявката, че работата по изготвянето на тази пътна карта ще започне. Защото 10 години няма развитие по този въпрос.
– Защо толкова години така желаната от вас, кметовете, децентрализация не се случва?
– Защото централната власт няма интерес от това. Много по-удобно е системата, която се управлява да е централизирана.
Силно се надявам вече да са осъзнати новите европейски реалности. Не можем да искаме да станем нормална европейска държава, а да сме институционално в детската възраст на едно модерно общество. Тези процеси отдавна са се случили в развитите държави като Германия, Франция, да не говорим за Англия, където имат Камара на местната власт в техния парламент.
– На срещата ви в Министерски съвет засегнахте и въпроса с възможната загуба на евросредства по някои програми. Какви мерки трябва да се предприемат, за да не се случи това?
До края на месец юли трябва да се направи пълна проверка на рисковите проекти на общините. Трябва да се начертае план на действия до края на годината, който да минимализира рисковете от загуба на средства. Ако видим наистина, че някои проекти са супер рискови, след август те ще бъдат прекратени и предоговорени, за да не се изпускат средства.
– Къде са проблемните места?
На този етап не бих искал да посочвам.
– Имаше ли някой въпрос, който бе поставен от страна на кметовете, но не получи отклик от министрите и министър-председателя?
Не мога да кажа, че е имало. Но това беше първа среща. На нея не сме обсъждали въпросите за решаване в конкретика, а по-скоро очертахме насоките на бъдещото взаимодействие.
На срещата с премиера успяхме да намерим и принципното съгласие за важните теми, които нас ни интересуват. Сред тях беше и договореността за много по-добра чуваемост на общините при планиране на следващия програмен период, тъй като ние сме бенефициенти в по-голямата част от оперативните програми.
Беше решено и на всяко едно наше заседание да присъства ресорен министър, както и на заседанията на Министерски съвет да бъде канени кметовете, които да вземат отношение по въпросите, които ни касаят и са включени в съответния дневен ред на МС.
– Имат ли притеснения общинските управи от новата вълна обществено недоволство, от една евентуална смяна на властта? Заплашено ли е отново функционирането на институциите?
Никой няма интерес от такава честа смяна на властта. Какво полезно ще се случи за всички нас като граждани, ако правителството подаде оставка? Трябва да се даде шанс. Едно, две грешни кадрови решения не могат да бъдат атестат за работата на правителството. Нормално е поне шест месеца да се даде възможност на кабинета да работи, за да се види какви са тенденциите и да им дадем някаква оценка. Това правителството е едва на 10 дни.
