35 години навършва днес един от символите на Шумен паметник „Създатели на българската държава“. Той е открит на днешния 28 ноември през 1981 г. Днес в Шумен не се очакват големи празненства за рождения ден на монумента.
Монументът се извисява на 450 м. надморска височина и може да се види наближавайки към Шумен, а след това и от почти всяка една точка в града. Паметникът не се възприема еднозначно. Някои го смятат за символ на българската история, но са се чували и мнения за неговото събаряне.
Трудна задача, защото при изграждането си монументът е погълнал 50 000 куб. м. бетон, 2600 кубика гранит и 2400 тона арматурното желязо. Могъщият гранитен лъв тежи цели хиляда тона и наднича от височина, колкото 17-етажен блок.
Паметната композиция е изградена за 22 месеца. Паметникът „Създатели на българската държава” сигурно е от най-големите монументи не само у нас. Той е дълъг 140 м и висок 70 м.
“Паметника”, както местните наричат монумента, е уникален и почти всеки иска да види отвътре бетонното здание. Внушителен отдалеч, отблизо Паметника предлага още несравними изживявания. Повечето от посетителите не крият възторга си от внушителната гледка, която се разкрива към Шумен и равнината и несравнимото преживяване при докосване до едни от великите мигове в българската история.
Монументът е разположен на Шуменското плато, което редовно се посещава от шуменци и по този начин един от символите на Шумен е постоянно оживен. До него се стига по 1300 стъпала, които започват от центъра на града или по Панорамен път, по който можеш да стигнеш до платото с автомобил или велосипед.
Решението да се строи паметник „Създатели на българската държава” се взима от Министерския съвет през 1977 година по време на подготовката за честванията на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Паметникът е открит тържествено на 28 ноември 1981 г. Автори на монумента са скулпторите Крум Дамянов и Иван Славов, архитектите Георги Гечев, Благой Атанасов, художниците Владислав Паскалев, Стоян Велев и инженер-конструктурът П. Хаджов.
Влезеш ли в самия Паметник, дори да не знаеш историята, се чувстваш смален пред гигантската композиция от фигурите на Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис Първи, Симеон, Кирил и Методий и на още много велики българи.
Увенчаващият композицията знак на лъва е разположен на 52 м височина. Тежи 1000 тона и е изпълнен от 2000 елемента по-тъмен гранит. Зад опашката му има стилизирана пеперуда. В азиатската култура тя е символ на дълголетието.
Освен гигантските фигури на българските владетели, тук се намира най-голямата в Европа мозайка-триптих на открито, която заедно с 21 скулптури символизира идеята за създаването, развитието и възхода на българската държава в периода до Х век.
По оригинален начин са представени първостроителите на българската държава.
Най-голямата скулптура е посветена на Създателя на българската държава – хан Аспарух, който забива меча си в земята и изрича думите: „Тук ще бъде България! – под това небе, на тази земя”.
На 18 метра височина се извисяват фигурите на хан Тервел – дипломатът, хан Крум- законодателят, хан Омуртаг – строителят. Впечатление в трите фигури правят ръцете.
Ръцете на Тервел се разминават – всички въпроси и конфрикти трябва да се решават без сблъсък, чрез гъвкава дипломация. Ръцете на Крум строго отсичат – позволено е от тук до тук. Омртаг спокойно се е облегнал на престола си и гледа напред в далечината, защото освен строител, той е и философ.
Около трите фигури са изобразени откъси от стари византийски хроники. Под тях е записана мъдростта на хан Омуртаг: „Човек, дори и добре да живее, умира и друг се ражда и нека роденият по-късно, като види тези писмена, си спомни за този, който ги е направил… името му бе Ювиги хан Омуртаг.”
Специално място е отделено на княз Борис – владетелят, при който българите се покръстват. Той е разположен три-четири стъпала по-надолу от фигурите на хановете. Това е мястото на друга епоха – приемането на християнската вяра през IX век. Увековечено в горната част на паметника, където между бетонните стени се образува светлинен кръст.
В отделна зала е представен цар Симеон – символът на Златния век на българската държава. Срещу неговата фигура огромни цветни мозаечни пана, които изобразяват покръстването и делото на създателите на азбуката – Светите братя Кирил и Методий и техните ученици. Мозайките са изпълнени от 12 художници в София.
Интересен факт е уникалния начин на изработката на едно от най-голямото мозаечно пано на открито в Европа. Камъчетата са поставяни в тави с леярска пръст. Фигурите са изпълнени в позитив, залети са с лепило и върху него е поставен плат.
След транспортирането им до Домостроителен комбинат в Шумен са обърнати и залети с бял цимент и армиран бетон. Преди започване на монтирането им на бетонните тела платът е свален. Преобладават естествени камъни съчетани с изкуствен смалт – златен, сребърен, червен и черен.
„Битието” на Паметника не минава без премеждия. През 2006 година копитото на коня на Аспарух, тежащо 5 тона, се отлепи и по-късно бе заменено с полимерна протеза. Същата година започнаха да падат оловни късове от огромната фигура на лъва. Металът изпълнява свързваща функция между скулптурните елементи на паметника. Тогава алпинисти отстраниха късовете олово, но се оказа, че фигурите на скулптурните композиции се нуждаят от специална обработка, за да не се пълнят с вода, която засилва ерозията им.
