Днес се прекланяме пред Свети Лазар Български. На 23 април миряните почитат неговата памет.
Свети Лазар е българин от село Дебел дял, Габровско. От ранни години напуска родното си място и отива в Мала Азия. В тамошно село започва работа като овчар. Веднъж, докато пасе стадото си, задрямва и точно в този момент покрай него преминава непозната туркиня. Кучето пазач скача върху нея и раздира дрехите й. Мъжът тутакси се пробужда и се спуска да отърве жената. Но щом се връща вкъщи, тя наклеветява пред мъжа си, че Лазар я е нападнал. Турчинът побеснява и поставя овчаря пред един единствен избор, с който да спаси живота си – ако се потурчи, няма да повдигат обвинение срещу него и ще му дадат 1000 гроша, а ако не приеме – ще го убият. Лазар е непоклатим пред своята вяра и отказва. Започват жестоки изтезания над мъченика, който все по-силно започва да споменава Божието име. Накрая сам пожелава да бъде убит в името на Господ. Многожество християни се събират, за да се молят за него, дори турците се смущават от смелостта и волята, които проявява. Лазар сам се качва на бесилото и издъхва. Смъртта си намира на 28-годишна възраст на 23 април през 1802 г.
Над мощите на светеца стават много чудеса. За него е написано житие и служба в негова чест, но които сега се намират в неизвестност. Образът му е изписан в цял ръст в параклиса на Рилския манастир “Свети Архангели”, където е означено и родното му село.