Днес миряните почитат Свети Лазар Български. Житието разказва как веднъж, докато пасял овцете си, Лазар задрямал, а покрай него в този момент случайно минала някаква туркиня. Изведнъж кучето на стадото се нахвърлило срещу нея и разкъсало дрехите ѝ. Лазар веднага се пробудил и бързо се спуснал, за да отърве жената. Но щом се прибрала вкъщи, тя наклеветила Лазар пред мъжа си, че той я е нападнал. Гневен турчинът дал единствен избор на момъка, с който да спаси живота си – ако се потурчи, няма да повдигат обвинение и ще му дадат 1000 гроша, а ако откаже, ще го убият. Лазар бил категоричен и непоклатим пред своята вяра, и отказал. Тогава го дали на съд и агата заповядал на своите слуги да го мъчат с най-жестоки изтезания, за да се пречупи. Вместо това мъченикът направил точно обратното – все по-силно споменавал Божието име и лично пожелал да бъде екзекутиран в името на Христос. Осъдили го на обесване. Многожество християни се събрали, за да се молят за него, дори турците се смутили от смелостта и волята, които проявявал. Лазар сам се качил на бесилото и издъхнал.
Свети Лазар бил българин от село Дебел дял, Габровско. Още като момче той оставил родното си място и отишъл в Мала Азия. В селото Соми той бил нает за овчар, но като християнин предизвикал омразата на турците против себе си. Имено заради вярата си бил подложен на дълги изтезания и жестоки мъчения, които Лазар мъжествено понасял поради голяма любов към Христа. Бил убит на 23 април 1802 г. на 28-годишна възраст.
Господ го приел във вечните Свои обители и го прославил на небето и на земята: над мощите на св. Лазар ставали много чудеса. За него било написано житие и била съставено служба в негова чест, които според описа на проф. Иван Шишманов се намирали в частна библиотека на приснопаметния йеромонах Неофит Рилски, но които сега се намират в неизвестност. Образът му е изписан в цял ръст в параклиса на Рилския манастир “Свети Архангели”, където е означено и родното му село.
