Православният свят почита Свети Трифон. Тоя е считан за пазач на лозята. Бил е мъченик, светец, лечител. През целия си живот свети Трифон следвал християнските добродетели, извършвал чудеса над нуждаещи се, изцерявал болни и въпреки опитите на тогавашния император да върне езичеството, той разпространявал Христовата вяра. През 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, но Трифон им се явил насън и поискал да го погребат в родното му село. Те постъпили според волята му.
За първи път Денят на лозаря започва да се чества официално през 1962 г. на деня на Свети мъченик Трифон. Денят е обявен за професионален празник на лозаря. С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковният празник се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.
Традицията повелява жените да изпекат пресен хляб, да сготвят кокошка, пълнена с ориз или булгур. С мезе в торбите и руйно вино в бъклиците цели фамилии поемат към лозята, за да направят резидба. След ритуала по зарязването поливат лозите и се черпят с донесеното вино. След гощавката, с венци от лозови пръчици и песни на уста, се завръщат по домовете си. Там наздравиците продължават.
Народният празник Трифон Зарезан се почита от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите.
В празничната обредност на Трифоновден се включват още много магически действия и практики, за да е богата реколтата от грозде. В Източна Тракия и Югоизточна България при зарязването се произнася словесна магическа формула – диалог, между скрития Трифон и друг, който го търси. Пак на Трифоновден трифуносват яловите дръвчета – плашат ги с брадви и ги наричат: Ако не раждаш – ще те посека. В Неврокопско изкопават дупка в средата на лозето и в нея закопават светената вода – да не бие град.
Честит имен ден на Трифон, Трифонка, Лозан, Лозанка, Гроздан, Грозданка, Радко, Радка, Рачо!
