Почитаме Света Варвара – красавицата, осъдена на смърт от баща си. На 4 декември и православната, и католическата църква се прекланят пред светицата. Св. Варвара е считана за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причестят.
Смята се, че е родена в края на III век в семейството на аристократ – езичник. Била голяма красавица. Баща й я затворил в кула, за да я опази от похотливи очи. Когато й разрешил да излезе, за да си намери жених, Варвара се запознала с християни и приела светото кръщение.
Баща й се отрекъл от нея заради христовата й вяра. След като никой не успял да я разубеди да се върне към езическите богове, останал изборът на живот и смърт, пред който момичето трябвало да се изправи. Баща й получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на родителя Варвара е обезглавена.
Смъртната присъда била изпълнена зад стените на града. Над гроба й бил построен храм, където вярващите намирали изцеление на своите недъзи. В някои части на света Варвара се почита като покровителка на военните. Поверието говори, че божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – те двамата са поразени от мълния.
През VI век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол.
У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи.
В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести и най-вече от дребна шарка. Затова хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве "къпани" питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича). Питките се намазват с мед за омилостивяване на светицата и "баба Шарка".
В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за "баба Шарка", на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир.
В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство против дребна шарка.
Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве. Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща".
Имен ден имат Варвара, Варя, Варадин, Варда, Варварка.
