Да научиш страшната диагноза, че си болен от левкемия, е като да имаш среща със смъртта. От теб зависи ще намериш ли сили да се бориш със зъби и нокти за живота си, или пък ще се предадеш. Трябва да имаш вяра, тогава шансовете ти са по-големи, твърди 64-годишният свещеник Васил Котев от село Илинденци. Вече година и 3 месеца той лекува тежката болест най-вече с вяра и с билки. Пие само лекарства на билкова основа, които му ги донасят от Франция. Всеки месец те му струват 600 лева.
„Животът е най-ценен, парите нямат значение. На едно погребение в началото на 2014 г. получих стомашни болки. Не допусках, че съм тежко болен. Но при прегледа и последвалите изследвания стана ясно, че страдам от левкемия. Бях много зле, едва се крепях, мислех, че си отивам. Бях между живота и смъртта, но избрах да се боря за живота си. Много ми помагат и моите близки, за да живея вече над година втори живот”, изповядва божият служител. Признава, че се стресира от лекари, от прегледи, от лечение с лъчетерапия или химиотерапия. Затова залага на народната медицина и на билките.
„Много мои познати се подлагаха на лечение с химия – било с лекарства, било с лъчетерапия. караха по няколко месеца и вече ги няма на този свят. Аз отказах подобно лечение. Бог знае докога ще ме има тук, но в момента съм добре”, казва отец Васил. Той служи в селата Микрево, Каменица, Горна Крушица, Драката и Кърпелево. Дори се захванал да ремонтира църквата в Микрево по проект за близо половин милион лева. Това е свързано с много тичане, нерви и време, но иска да остави нещо след себе си.
„Някога всички ще знаят, че по мое време е обновен и стегнат храмът”, казва свещеникът. Той не крие слабостта си към виното – напитката на боговете. Но силата му не е да го пие, а да отглежда грозде, да произвежда течен еликсир и да го споделя с роднини, приятели, близки и гости. За божия служител няма никаква дилема къде е истината. В Бог или във виното? В Църквата или в лозето? В Библията или в мотиката? „Църквата и библията са на първо място, в тях е вярата, всичко друго е далеч назад. Но истината е и в Бог, и във виното. Защото Бог е любов, а виното се прави с много любов”, твърди отец Васил.
“Аз съм първо свещеник. Най-важно е да служа честно, почтено и смирено в църквата. После е всичко останало, включително произвеждането на грозде и вино”, споделя Васил Котев. Признава, че за него мотиката е далеч по-тежка от Библията. Библията е в сърцето му. Без нея не може, без мотиката може. “Но и лозето не ще само молитва, иска и работа. Но се уморявам лесно заради болестта. Не работя вече на лозето, наемам работници. Че тези 30 декара лозови масиви се гледат с много любов, но и с доста труд”, казва свещеникът. И се надява с вяра и служене на бог да победи левкемията.
