На 4 декември и православната, и католическата църкви почитат паметта на Света великомъченица Варвара. Приемаме я като закрилница на децата от болести. И се счита, че от този ден започва дългата поредица от зимни празници.
Света Варвара е родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г. Израстнала в богато семейство, а баща й знатен човек на име Диоксор се грижил за нейното езическо възпитание. Тя била изключително красива девойка и той я пазил като очите си. До нейното пълнолетие я държал далеч от обществото. Тя прекарвала дните си във висока кула, наблюдавайки великолепната гледка, която се простирала от нея.
Девойката съзерцавала красотата на планините, цветята, небето и звездите, и започнала да се замисля за тяхното сътворение и съвършенство. Тя искала да узнае създателя на прекрасната природа и Господ, по Своята благодат, й посочвал тия стремежи и я готвел към разбиране на истината.
Дошло време Варвара да се омъжи. Най-добрият начин това да стане е момичето да се вижда с други млади девойки и така като види връстниците си да се омъжват и да се ползват от удоволствията на света, тя да поиска да последва техния пример. Но станало точно обратното. Девойката се събирала с християнки, от които научила за името на Господа и сама решила да приеме Христовата вяра. Скоро след това желанието й било изпълнено и тя приела Светото Кръщение.
Варвара била щастлива и усърдно се стараела да стане достойна за името християнка. Прекарвала повече от времето си в молитва и размишления за Бога.
През това време Диоксиор строял баня с два прозореца. Щом разбрала това Варвара заповядала да добавят още един прозорец- в знак на пресветата Троица. В самата къпалня тя с пръст начертала на мрамора изображение на Разпятието. Щом видял това, баща й страшно се разгневил, започнал жестоко да я бие, а накрая я затворил в тъмна стая. Но като видял, че заплахите и наказанията остават безплодни, той решил да я отведе при управителя на страната – Мартиан. Диоксиор поискал да се отрече от дъщеря си, ако тя не се разкае и поклони пред боговете. Но Варвара била непреклонна. Тя отстоявала своята вяра и за миг не помислила да забрави Спасителя.
Тогава управителят подложил момичето на жестоки изтезания, но тя, укрепена чрез вярата, всичко понасяла с търпение. Бог й давал сили да се справи с болката. Нищо и никой не можел да накара младата девойка да се отрече от Христа. Тя не преставала да се моли и да призовава името на Господа. До Варвара застанала християнката Юлиана, която ревностно я защитила. Най-после Мартиан, като видял, че и най-тежките мъчения не ги заставят да се отрекат от Христа, осъдил и двете на смърт.
Сам жестокосърдечният Диоскор, държейки в ръката меч, водел дъщеря си. Докато вървели към своята гибел, Варвара и Юлиана горещо казвали името на Бог. В отговор на тяхната молитва се чул глас от небето, който обещавал да изпълни молбата им. Двете мъченички с радост преклонили главите си под меча. Сам Диоскор изпълнил смъртната присъда на дъщеря си.
Още същия ден Божият гняв застигнал Диоскор и Мартиан. Вдигнала се страшна буря и те двамата били поразени от гръм и изгорени от мълния така, че дори останките им не могли да се намерят.
Телата на двете Свети мъченички били взети и погребани от един християнин, който построил над тях храм. Тук вярващите намирали изцеление от своите недъзи.
В българските вярвания Света Варвара е покровителка на болестите (най-вече шарката), плодородието, децата и домашните птици. Народът смята, че тя, заедно със Св. Сава, е сестра на Св. Никола и казват: “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.” С деня на Св. Варвара започват зимните празници.
