Денят на света великомъченица Варвара и на преподобни Сава – на 4 и 5 декември, се смятат за подготвителни за празнуването на Никулден. Не случайно за тримата има много пословици, които гласят различно, но в общи линии казват същото: „Вавара меси, Сава пече, а Никола – гости посреща.” В Северозапада има и такъв вариант – „Варвара вари, Сава меси, свети Никола – яде.” Тя произтича от факта, че в този край на България Сава се възприема като жена – Варвара и Сава се сестри на свети Никола. Според една от версиите, Сава е по-добрата. Тя върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите.
Според народната традиция на света Варвара се месят пресни питки, мажат се с мед и се раздват по улиците на случайни минувачи. Това се прави за здраве на децата и стоката. Момичета от махалите се събират и слагат на огън гърне с боб. Най-малкото от децата вади още суровите зърна. Стопаните ги вземат и ги слагат в кърмилката на овцете, за да не ги лови шарка.
На трапезата на света Варвара се слага медена питка, паничка с мед, сол, пипер и шише с вода. Предназначението им не е ясно. Разрешава се да се яде само риба, тъй като дните попадат в коледните пости.
Именни дни празнуват жени, кръстени Варвара и Барбара (от гръцки чуждоземна). На 5 декември именници са Сава, Савел, Савета, Савина…
