Днес Българската православна църква почита преподобни Наум Охридски. Той е книжовникът, който успява да построи и манастир за прослава на християнската вяра. Наум е най-младият от учениците на светите братя Кирил и Методий, създали българската азбука. Неговата памет се празнува на 23 декември, но още от дълбока древност Охридската архиепископия, закрита като самостоятелна през 1767 година, отбелязва днешната дата, 20 юни, като ден за по-тържествено честване на неговата памет.
Наум Охридски е българин от благороден произход. Загърбил всичко материално, за да последва славянските равноапостоли светите Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан II го ръкоположил за свещеник. След смъртта на св. Методий се отправил със св. Климент към България, където радушно ги приел цар Борис Първи Михаил. Наум останал да преподава четмо и писмо в тогавашната столица Плиска. През 893 г. на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да е Преслав. Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис I Михаил. Свети Климент бил ръкоположен за епископ. На негово място за учител в областта Кутмичевица в град Девол е назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангел и живял в него десет години. Умира на 23 декември 910 г. Погребан е при северната страна на храма, скоро след това е канонизиран. Мощите на свети Наум са източник на изцерения. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни, за да получат изцерение.
