Празникът на Свети Василий възвестява новата година. На този ден, освен че празнуват всички с името Васил, по традиция тръгват малки и големи сурвакари. Те изпълняват своите наричания за здраве и берекет.
Според народните обичаи, вечерята на Васильовден е втората кадена вечеря. Обредният хляб – боговица, задължително присъства на трапезата. Гаданията и ладуването също са част от този зимен празник.
Хлябът често повтаря пластичната украса и названията на някои от коледните хлябове, например – боговица. След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им. В някои семейства се прави баница с късмети. Тя се завърта три пъти и всеки взима падналото се пред него парче. Останалото от баницата се пази “за Богородица”.
Православната църква отбелязва празника с литургия в чест на св. Василий Велики. Светецът е роден около 330 година в град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Той е известен за времето си църковен учител, християнски мислител, философ и писател – един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес.
