На 1 януари Църквата почита паметта на Свети Василий Велики.
Християнският светец живял през IV век в Кесария. Произхождал от знатно и благочестиво семейство, което се отличавало с непоколебима вяра и християнски добродетели. Василий е и архиепископ на Кесария Кападокийска, както и един от тримата светители – отци на Църквата заедно с Григорий Богослов и Йоан Златоуст. В Римокатолическата църква е наричан също доктор на църквата.
Получава блестящо образование в родния си град заедно с Григорий Богослов, с когото стават приятели за цял живот, след което учи в Цариград и Атина.
Животът му се променя коренно, когато чува проповедите на Евстатий от град Сивас. Макар да основава сектата на македонитите и открито да поддържа арианите, той е един от участниците в Първия Вселенски събор в Никея, и оказва голямо влияние върху Василий.
Василий Велики става християнин и през 357 г. предприема пътуване до Палестина, Египет, Сирия и Месопотамия, където изучава аскетика и монастицизъм. След завръщането си, се установява близо до Нео-Кесария. До 358 г. около него се събира група ученици, заедно с брат му Петър и основават манастир в семейното си имение в Понт. Към тях се присъединяват неговата майка Емелия, сестра му Макрина и няколко други жени.
През 362 г. свети Василий е ръкоположен за дякон, и заедно с Григорий Богослов, прекарва следващите няколко години в борба с арианската ерес. Осем години по-късно е избран за епископ на родния си град Кесария.
Умира през 379 г. от заболяване.
Основните му творби са “За Светия Дух”, три книги срещу арианеца Евномий, проповеди върху шестте дни на сътворението на света и др. Свети Василий Велики е най-известен с правилата за монашески живот, които създава, съсредоточени върху живота в монашеската общност, литургичните молитви и труда.