Знамето е ушито от монахините на Самарския девически манастир от тежък копринен плат от три цвята – малинов, бял и светлосин. От двете му страни имало черен кръст, обшит с красиви златни арабески. В средата на кръста от едната страна била изобразена чудотворната Казанска икона на Света Богородица , а от другата страна -светите братя Кирил и Методий и съответно надписи:
“Города Самара, болгарскому народу в 1876 году” и “Да воскреснет Бог и расточится врази его.”
На 18 май 1877 година в Плоещ делегация от Самара, начело с Ефим Кожевников връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специална церемония, в която знамето е заковано на дръжката със златни пирони. Последният пирон е закован от старият поборник войводата дядо Цеко Петков, който сваля калпак и с вдигнат към небето поглед възкликва:
„Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие.“
Когато приключва церемонията, руква проливен дъжд, а над Карпатите блесва ослепителна светкавица. Всичко това било изтълкувано като знамение за добро начало и залог за успех на освободителното дело.
Самарското знаме, докато траят военните действия на Бъларското опълчение, се развява над сражаващите се опълченци и ги въодушевява да проявяват чудеса от героизъм.
Известно е, че Самарското знаме е символ на Освобождението ни от турско робство. Но почти не са познати чудесата, които Божията майка извършва чрез Самарското знаме. По време на тежките боеве за Стара Загора през юли 1877 г. Божията майка се явила над сражаващите се с последни сили опълченци и с меч в ръка бранела знамето си. В боеве само за един ден загиват петима знаменосци на Самарското знаме. Но светинята била спасена от плен и поругаване. Така Самарското знаме поставя началото на традицията българско бойно знаме да не попада в плен.
Месец по късно започват епичните сражения на Шипка. Командирите нареждат всички руски войници и български опълченци преди бой да пеят химна, посветен на чудотворната казанска икона на Св. Богородица. Позициите на Шипка биват задържани, а противникът отблъснат. Пленени османски войници разказват: “Ние виждахме, че сте малко хора, но изведнъж, неизвестно откъде при вас се озова пехота, артилерия и още кавалерия и ние бяхме принудени да отстъпим!”
Години по-късно тази случка описва един руски офицер на монасите от руския манастир “Св. Пантелеймон” на Атон. Своят разказ той завършва с думите: “Явна е била дивната закрила на Света Богородица над нашата войска…Тя именно се е сторила на противника голямото множество воини!”
Статията е публикувана в бр.8/16.03.2008 на енорийския вестник “Православни вести”
