Световната банка ще помогне на страната ни с аналитична и консултантска подкрепа, за да се възползваме максимално от публичното финансиране за наука, технологии и иновации. Споразумение за предоставяне на аналитично-консултантски услуги срещу заплащане подписаха днес Красимир Вълчев, министър на образованието и науката, Кирил Гератлиев, директор на изпълнителна агенция Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и Фабрицио Дзарконе, постоянен представител на Световната банка за България, Чехия и Словакия.
Проектът се състои от два взаимосвързани компонента, насочени към подпомагане на Министерството на образованието и науката чрез извършване на преглед на публичните разходи за наука, технологии и иновации (ППР НТИ) и подкрепа за изговяне на Стратегията за образование 2030 г. Очаква се двата компонента да предоставят ценна информация на Министерството на образованието в подготовката за следващия програмен цикъл на Европейската комисия.
„Инвестирането в хората е разумната политика, тъй като отключва растежа и помага за намаляване на бедността. Застаряването на населението, голямата миграция, недостигът на работна ръка и несъответствията в квалификацията налагат увеличаването на инвестициите в образованието, което беше предприето от българското правителство. Като дългогодишен партньор Световната банка има честта да подпомогне България чрез нашите глобални знания и опит, за да се анализират тези важни инвестиции и да се установи дали всяка стотинка се инвестира разумно“, заяви Фабрицио Дзарконе, постоянен представител на Световната банка за България, Чехия и Словакия.
В рамките на първия компонент – преглед на публичните разходи за наука, технологии и иновации, Световната банка ще предложи идеи за подобряване на ефективността на публичните инвестиции за сектора чрез преразпределяне на ресурси, препроектиране и рационализиране на съществуващите политики и инструменти.
Брутните вътрешни разходи на България за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са се подобрили през последните 10 години, увеличавайки се от 0,43% от БВП през 2007 г. на 0,75% през 2017 г. Но тази цифра е все още далеч от държавната цел от 1,5% от БВП през 2020г. За да се преодолее разликата между действителнотo и целевотo финансиране на научноизследователската и развойна дейност, България удвои средствата за публични изследвания чрез Стратегията за научни изследвания за периода 2017-2030 г.
В допълнение на това се добавят и значителните средства от ЕС, отпуснати на България за програмния период 2014-2020 г. Увеличените разходи обаче изискват внимателна оценка на функционирането, ефикасността и ефективността преди да се пристъпи към тяхното допълнително увеличение. Ето защо българското правителство поиска от Световната банка да изследва внимателно ефективността и ефикасността на публичните разходи за наука, технологии и иновации.
Вторият компонент на споразумението предвижда предоставяне на стратегическа подкрепа на Министерството на науката и образованието при съставяне на Националната стратегия за образование за следващите 10 години. Експертите на Световната банка ще анализират резултатите в образователния сектор за периода 2014-2020 г., след което екипът ще направи преглед на предучилищното, училищното, професионалното и висше образование, както и програмите за учене през целия живот. Анализът ще цели предоставяне на идеи как да се засили образователната система така че учениците да придобият умения, необходими им за успешна и продуктивна реализация в икономиката на бъдещето.
Споразумението, подписано днес, трябва да бъде ратифицирано от Народното събрание. Аналитичните доклади, изготвени от Световната банка, са собственост на българското правителство.
Снимка: worldbank.org
