Историята на коктейла започва преди двеста години . Негова родина е Америка. Първият писмен документ, в който думата коктейл е употребена, е нюйоркското издание „The balance“ от 1806 г. , където коктейлът е определен като „стимулираща напитка, съставена от силни алкохоли, захар и горчиви настойки.“ Понятието се свързва с етимологията на английската дума cock tail – петльова опашка. Според някои проучвания е измислен от американски кръчмар, който събирал, каквото остане по чашите в порцеланов чайник с форма на петел и после предлагал сместа на нови клиенти.
Според друга версия откривателят е Джеймс Фенимор Купър в „Последният мохикан“. През 1779 г., в разгара на Войната за независимостта, вдовицата Бетси Фланаган държала кръчма в Йорктаун, където често се отбивали офицери от армиите на Вашингтон и Лафайет. Една вечер младата кръчмарка откраднала няколко петлета от курника на своя съсед англичанин и ги сготвила на офицерите. На финала поднесла и питиета, украсени с пера от опашките на петлите. Всичко завършило с възторжения възглас: „Vive le cocktail!.“ Според трета версия модата да се пият коктейли е пренесена в Америка от френските войници на Лафайет, които имали обичай да смесват вино с друг алкохол и наричали напитката Coquetel.
1. „Блъди Мери”
Предисторията на този коктейл е свързана с Великата октомврийска революция. След като през 1917 г. болшевиките свалят от власт цар Николай II, голяма част от руския елит е принудена да бяга. Един от тези „емигранти” е Владимир Смирнов, който губи цялото си богатство по време на революцията. В Цариград, където се установява към края на 1918 г. той започва нов живот, като отваря фабрика за водка. За кратко време едноименната марка придобива световна известност и печели многобройни почитатели в Полша, Франция и Германия. Един от тях е френският барман Фернандо “Пит” Петио, който през 1920 г. в заведението Harry’s Bar в Париж забърква коктейл с водка, доматен сок, сол, пипер и Уорчестър сос. Така се получава станалия по-късно знаменит коктейл “Блъди Мери”.
2. Джин с тоник
Днес това е една от най-популярните комбинации у нас. Консумацията на джин обаче става широкоразпространена още през XVIII в. в Британската империя, когато властите разрешават произвеждането му. Тогава той е евтин и достъпен начин за утеха на бедното население от крайните квартали на Лондон. Много скоро манията по напитката се разпространява и отвъд Острова, а в началото на XIX в. достига чак до Индия заедно с английските колонизатори. Там сериозен проблем за кралската армията се оказва болестта малария. Англичаните обаче знаят, че хининът може да ги предпази от нея. От кралството започват да доставят кора от хининово дърво. През 1857 г. бизнесменът Еразмус Бонд измисля специален еликсир, съдържащ хинин, който нарича „газиран тоник ликьор”. Именно тогава английските войници и индийците започват да смесват джина с новата напитка и така се ражда едно от най-известните питиета – джин с тоник.
3. „Дайкири”
Подписването на Парижкия договор от 1898 г. официално слага край на войната между Испания и Съединените щати. Едно от условията, които САЩ поставят, е Испания да признае Куба за независима държава. Не след дълго инженери на испано-американска компания за стомана вече търсят железни руди в планините Сиера Маестра.
Един от тези инженери, изпратен в района на град Дайкири, заявява пред правителството на САЩ, че работата в Куба би била много по-приятна, ако работниците получават като награда бутилки ром всеки месец. Според легендата инженерът започва да смесва рома с местни съставки като лайм и захар и кръщава своето произведение на малкия град в Куба.
4. „Сайд Кар”
Съществуват няколко хипотези за произхода на коктейла и самото име, което в превод от английски означава „кош на мотоциклет”. Най-популярната сред тях е, че той се появява в парижки бар по време на Първата световна война. Барманът в заведението приготвял специален еликсир, съдържащ бренди, портокалов ликьор и лимонов сок, който лекувал американските войниците от настинка. Един капитан от армията имал странното предпочитание да го развозват из бара в коша на собствения му мотоциклет. В негова чест решили да нарекат напитката „Сайд Кар”.
5. „Френч 75”
Случвало ли ви се е, докато пиете шампанско, да ви се прииска ефектът му да беше малко по-силен? Ако да, то не сте единствените. За пилота Раул Луфбъри шампанското, което пиел, не било достатъчно опияняващо, че да понесе ужасите, които вижда по време на участието му в Първата световна война. Именно затова той решава, че може да добавя и коняк. Така коктейлът, който създава, се оказва толкова силен, че според думите му се чувства като уцелен от „Френч 75” (75-милиметрово френско скорострелно оръдие Matériel, известно като the French 75). Днес, макар коктейлът да се прави по-често с джин, отколкото с коняк, той запазва военното си име.
