Романът „Под игото“ на Иван Вазов е определян като първия български роман и своеобразен връх в българската литература. Но ако за автора и съдържанието е говорено много, то историята на написването на тази книга е по-малко позната. Какви любопитни събития се крият зад създаването на романа, разказва журналистът Николай Дойнов на Великден и ден преди 144-та годишнина от Априлското въстание в „Темата на NOVA”.
След Съединението на Княжество България с Източна Румелия новата политическа ситуация поставя Вазов от страната на губещите и го принуждава да избяга от България. Така се озовава в меката за хората на изкуството – Одеса, но въпреки светската среда, скоро носталгията по родината се увеличава. Вдъхновена от „Клетниците“ на Виктор Юго и неотдавна отминалата епоха преди Освобождението, се ражда идеята за „Под игото“.
В края на 1889 г. Вазов получава позволение да се завърне от изгнанието си, а главният редактор на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ Иван Шишманов настоява да публикува романа. След пристигането в България, нещата за писателя се развиват стремглаво и предстоят събития, който ще превърнат романа в едно от най-значимите български творби в европейски и световен мащаб.
Каква история се крие зад избора на името на произведението? Каква е причината първото издание на „Под игото“ като книга да излезе на английски език и как през 60-те години е превърнат в комикс? Отговорите на тези и още въпроси вижте в „Темата на NOVA“.
