Су Уим Понг от Тайван е 3-милионен посетител на музея „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово. Той е пристигнал с група туристи от азиатската страна на екскурзия у нас и посещава България за първи път. Г-н Понг работи в обувното производство, а хобито му е свързано с изучаването на история и религия на народите.
Важният гост бе посрещнат тържествено от екскурзоводите и уредниците на Веселата къща. Лично директорът на Дома Татяна Цанкова му връчи удостоверение, габровски сувенир, рекламни материали и пълен комплект от изданията на ДХС на английски език. След разглеждането на изложбените зали и атракциите, г-н Понг остави своя автограф в Книгата за почетни гости на Дома.
Домът на хумора и сатирата е основан на 1 април 1972 г., но първите си три години емблематичната за Габрово институция прекарва без свой дом. През м. май 1975 г. строежът върху основите на старата кожарска фабрика е завършен и Домът на хумора отваря официално врати за своите гости. Тогава Тодор Живков реже лентата при откриването му и призовава всички да работят за утвърждаването на Габрово като българска столица на хумора. Популярността на Дома на хумора бързо расте, организирани групи туристи от страната и чужбина задължително посещават новата габровска забележителност. Най-многобройни са руските туристи, пътуващи из страната по линия на тогавашния „Балкантурист“, които неизменно посещават връх Шипка и Габрово.
Само 7 години след откриването, на 5 август 1982 г., Домът на хумора тържествено посреща милионния си посетител – учителя от гр. Горки Павел Сергеевич.
Три години по-късно пристъпилите прага на ДХС са вече 1 500 000. Късметлията този път е Шота Александрович Деданашвили – летец от гражданската авиация на гр. Тбилиси.
На 24 март 1987 г. е посрещнат 2-милионния посетител в Дома на хумора и сатирата. Това е Олга Чеканова от Ленинград.
Цифрите наистина са впечатляващи – в първите си години Домът на хумора е рекордьор по посещаемост сред галериите, показващи модерно изкуство. След промените от 1989 г. посещенията рязко намаляват, но от 2000 г. до днес растежът е видим и закономерен – в сравнение с тогава посещаемостта е увеличена два пъти. Променен е и профилът на туристите – намалели са организираните групи за сметка на семейните и младежките посещения. Радостен е фактът, че все повече млади семейства пътуват и посещават музея със своите деца, а всички габровци продължават да водят своите гости от страната и чужбина в това забележително кътче, което увлекателно разказва за габровския хумор и показва хумористични произведения от цял свят.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.
