14-годишният Иван тренира бейзбол и ще учи в Езиковата гимназия в Благоевград.
В началото на месец май той получава болки в коляното, които лекарите отдават на спортни травми от тренировките. Лекуващият ортопед прилага инжекции, но след две седмици болката става непоносима. Лекарите назначават рентген и скенер.
Резултатите от скенера не са категорични, но съмненията са за остеосарком – злокачествен тумор, разновидност на рака на костната система. Семейството веднага е изпратено в Горна Баня, където биват назначени други изследвания – ЯМР; костна сцинтиграфия; рентген на гръден кош; ехография на коремни органи.
За съжаление обаче до момента лекарите не са сигурни дали става въпрос за остеосарком или сарком на Юинг. Но във всеки случай следващите стъпки са едни и същи – химиотерапия и операция. Различното в двете диагнози е вида на химеотерапията, която ще се предприеме преди и след операцията. По време на операцията се поставя имплант, който трябва да бъде с механизъм за растеж, заедно с костта, тъй като Иван е едва на 14 години. Имплантът се слага на мястото на колянната става и голяма част от бедрената кост.
В България обаче такъв имплант все още не може да бъде изработен. Той трябва да бъде поръчан от Германия, като сумата, която е нужна за закупуването му, е над 30 000 лева.
Междувременно семейството се свързва с клиника в Германия, която предлага оферта само за операцията, на цената от 93 000 евро. Както за повечето семейства в България, които са попадали в безмилостната борба с рака, така и за семейство Христови сумата е
непосилна.
В момента Иван има единствено дарителска сметка:
BG13FINV91501317178315, в Първа инвестиционна банка АД. Титуляр на сметката е майката на Иван: Ваня Георгиева Христова.
