Негови съвременници го определят като Божествения музикант с дяволски талант. И го смятат за ненадминат майстор на божественото изкуство на звуците. Това е той – Николо Паганини, магьосникът с цигулка, считан за първия виртуоз в света с този музикален инстрмент. Италианският композитор, който е виртуозен цигулар и китарист, е роден в Генуа на 27 октомври 1782 година. Баща му Антонио Паганини е продавач на мандолини, който така и не сбъднал мечтата си да стане музикант. Но пък има своя син Николо, който едва 5-годишен вече свири на мандолина, а първите си уроци на цигулка получава, когато е само на 6 години.
Невероятният му талант се проявява две години по-късно със създаването на първите собствени композиции. Продължава обучението си при най-известните учители в родния си град Генуа. За да поеме по пътя към славата и да стане един от най-великите представители на музиката в края на 18-и и началото на 19-и век.
Николо притежава отлична интонация и прилага новаторски техники. Не спира да твори през целия си живот, създава многобройни музикални произведения за струнни инструменти: 24 капричиа за цигулка, 15 струнни квартета за цигулка, китара, виола и виолончело, 13 сонати за цигулка, китара и виола, 6 концерта за цигулка с оркестър, 1 концерт за китара с оркестър, около 200 пиеси за китара, вариации, акорди и други. Това го превръща в истински феномен в областта на музиката. Както и прословутата му воля да е най-добрият и да дава всичко от себе си.
Защото талантът му без труд не би бил толкова ярък, че и днес да е пример за всички амбициозни и даровити цигулари. Николо сам си налага режим на свирене, като понякога го прави в продължение на 15 часа на денонощие.
И резултатът не закъснява. За него цигулката сякаш не е само инструмент. Тя е като част от ръката му, като част от душата му, като част от ума му. Като при всеки гений, за него също се носят легенди. Една от тях гласи, че веднъж Николо изпълнил композиция, свирейки само на две струни. Тя била наречена „Дует на влюбените“. Негова почитателка от публиката му казала след концерта, че е толкова талантлив, че няма кой да го надмине. Навярно само някой, който свири на една струна. Седмица по-късно композиторът изсвирил соната на една струна, посветена на Бялата роза и така направил невъзможното възможно. Паганини подчинява целия си живот на любовта към музиката. Той пише за цигулка, но почти всичко, създадено от него, се изпълнява днес и на китара. Особено го обичат рок музикантите и често включват в композициите си неговите капричиа. Това е съвсем естествено. Защото музиката на Паганини не е просто виртуозна, тя разкъсва оковите на времето и никога не остарява. Той е толкова търсен навсякъде в Европа, че в началото на март 1828 година тръгва на далечен път за Австрия на турне, което продължава 6 години и половина. Това е последният период на неговата най-интензивна концертна дейност. Критиците го наричат „гений”, а концертите му „сензация”. Здравето му се влошава поради рак на ларинкса и говорните му функции отслабват. Последните месеци от своя живот той прекарва в Ница. На днешната дата преди 180 години – през 1840 година, легендарният цигулар издъхва. Но геният на цигулката остава незабравим.
Ето някои интересни мисли на Паганини за таланта, музиката и цигулката:
Нужно е силно да чувстваш, за да накараш и другите да чувстват.
Способните завиждат, талантливите вредят, гениалните отмъщават.
Ако не се упражнявам само един ден, го забелязвам само аз. Ако не се упражнявам два дни, го забелязва вече публиката.
Знание чрез стадание.
От великите не се боя, унижените не ги презирам.
Трябва да чувстваш силно, за да почувстват и другите.
Талантливия не го обичат, а гения го ненавиждат.
Изучавай природата на своя инструмент. Започни с мисълта, че далеч не всичко знаеш за него.
И винаги помни, че твоят Бог говори с тебе на езика на твоя инструмент.
Качествата на цигулката са много по-богати, отколкото са си мислили, мислят и ще мислят всички наши предшественици и последователи.
