В един дом в Благоевград може да станеш свидетел на най-различни военни действия от векове насам. Не става въпрос за четене на исторически книги и гледане на филми. А за нагледно представяне на конкретни военни действия – на битката при Сталинград, на провелата се преди точно 200 години битка при Ватерло, на Кръстоносните походи.
Разбира се, това е възможно с помощта на макети на хиляди войници, рицари, индианци, бойни самолети, танкове, кораби. Те са събирани повече от 40 години от председателя на Македонско дружество “Вардар” към ВМРО – БНД Станимир Радулов.
Завършил е специалност “Планиране и прогнозиране на икономически системи” в УНСС, но по-често му се налага да планира и да предприема стратегии на “бойното поле” – голямата маса в кухнята, която задръства с военни машини и войници.
“За останалите това са играчки, но те са част от мен, от моя живот. Пък и войвода с танк е по-добре от войвода без танк. Това снаряжение и тази армия пазят жилището ми. Ако искам, мога да променя дори историята, като реша кои са победителите в сражението”, казва с усмивка 51-годишният благоевградчанин.
Колекционерът не крие своята страст и най-голяма слабост към верижните и бронирани бойни машини, които са над 400. Не може да си представи своя свят без хобито си. Всичко започнало, когато не бил навършил и 10 години. Малкият Станимир намерил пластмасови фигури на индианец върху кон. И така се запалил, че няма спиране до днес.
“Ще ги събирам до края на живота си, това е сигурно. Те са ми като деца. Харесвам толкова много танковете, защото като дете слушах какво огромно значение са имали най-вече през Втората световна война, те са в основата на немския блицкриг /б.а.-светкавична война/ в Съветския съюз. Често са използвани и за други цели – като булдозери, като влекачи”, говори с ентусиазъм благоевградският войвода. Убеждава, че не само си отдъхва и релаксира със своето хоби, не само си събира мислите, но и му идват нови идеи.
Най-хубавото е, че научава страшно много нови неща. На практика едни малки предмети, реплики на реално съществуващите те “бутат” към книгите, към историята, настоящето и бъдещето. Знае всичко за танковете – модели, произход, как са използвани в даден военен конфликт, колко тежат, колко са бързи, как са оборудвани с картечници.
Съвременните верижни бойни машини вече разполагат с ракети, с инфрачервени и лазерни системи за насочване и визуализация, с радари, с миномети, със сателитна комуникация, с компютри. “Страхотно е, когато подредиш войниците от двете страни на някогашното бойно поле. Всичко е като на длан пред погледа ти. При мен колекционерството е по наследство от покойния ми баща Драгомир Радулов. Непрекъснато обогатявам колекцията. Имам какви ли не танкове – руски, израелски, американски, английски, френски”, разпалено обяснява колекционерът.
Не жали средства, време и нерви, за да се сдобие с харесан от него макет на танк. Рови непрекъснато в интернет, често пазарува онлайн чак от САЩ, Япония, Южна Корея. Един от любимите му танкове и съветският Т-35.
Макетът е изработен в Русия, но е закупен от САЩ. “Този модел е произведен в началото на Втората световна война и показва грандоманската идея на комунизма. Машината е огромна, още с появата си тя се оказала остаряла като концепция. Танкът е голям и тежък, буквално се е превърнал в лесна мишена за немските войски. Това е несъстоятелността на комунизма – да направиш нещо огромно, но не и ефективно”, споделя Станимир Радулов. Признава, че би се съгласил да се раздели с някой свой танк. Но не срещу пари, а срещу получаването на по-ценен макет. Защото всичко има значение – от коя година е произведената серия, колко бройки са направени, колко са останали.
“Доста от тези модели се губят, други се чупят, понякога са останали не повече от 20% от дадена серия, която е била 500 бройки. Това веднага вдига цената на оцелелите бройки. Харесам ли си някой танк, не се спирам пред нищо, за да го имам. Добрата новина е, че съпругата ми Светлана, която е адвокат, търпи тази моя страст. Дъщеря ни Нели учи право и също няма против да се правя на военен стратег вкъщи”, споделя още той.
Доста от войнишките фигури са правени ръчно и са доста скъпи. Поръчвал си ги е при майстори. Най-добре е тези армии и бойни машини да се съхраняват в специални шкафове със стъклени врати, за да не събират много прах. Често му се налага да ги почиства, да ги лъска до блясък. За да ги нареди на масата и с часове да ръководи някоя важна историческа битка.
“Най-важното е, че близките ми ме търпят. В скоро време смятам да намаля градината на съпругата си в двора, защото искам да поставя там истински танк”, издава плановете си благоевградският колекционер.
Станимир вече си е харесал танка, който ще бъде в градината му в двора зад къщата. Спрял се е на руската класика Т-34, машината тежи 30 тона. За целта ще води преговори с Министерството на отбраната, за да му продадат една бройка.
“Не вярвам съседите да са против. Ще се разбера и с тях, и с близките си. Технически е напълно възможно това да се случи. Мисля, че няма и юридическа пречка да “паркирам” танк в градината. Това няма да е символ на войната, а на мира – ще го окичим целия с цветя. Няма да пречи на никой, ще се превърне в атракция за малчуганите в квартала”, уверен е Радулов. Ще е забавление и за възрастните, смята той. В албума му има много снимки на танкове. Просто защото той е върху бойните машини. Пътува много и често вижда в градове, села и паланки истински танкове, които отдавна са извадени от строя. Задължително спира с колата. Намира си фотограф сред местните хора, ако е сам. След това се покатерва върху танка. Правят му снимка за спомен и чак тогава продължава по пътя си.
“Пристигне ли и моят танк тук, няма да има проблем всеки да се снима с него, такса няма да взимам. Защото знам каква е тръпката да се качиш върху такава бойна машина”, допълва Радулов.
