
Таня Христова е родена на 19.07.1971 г. Завършва е ПМГ “Акад. Иван Гюзелев” в Габрово. Притежава магистърска степен по Английска филология и магистърска степен по Финанси, както и допълнителни квалификации в сферата на управлението на програми и проекти.
От 2008 г., в рамките на 2 години, Христова е зам.-кмет на Габрово по устойчиво развитие, като пряка нейна отговорност е подготовката и управлението на всички проекти в Габрово. След това става началник на политическия кабинет на министър Дончев, ръководител на централното координационно звено и секретар на Съвета по контрол и управление на европейските фондове. Има зад гърба си 10 години опит в подготовката и управлението на проекти, финансирани от Европейския съюз, в сферите на регионалното развитие, социалните дейности, образованието и туризма. Години наред е била утвърден и търсен експерт и лектор в сферата на управлението на проекти. През годините назад е работила като консултант, има мениджърски опит в частна фирма, както и преподавателски опит.
Става кмет на Габрово през 2011 година, а през миналата година е преизбрана на този пост. Получава специалната награда “Добри европейски практики” в конкурса “Кмет на годината” през 2014.
– Г-жо Христова, какво е мнението ви за избора на Даниел Панов за председател на УС на Националното сдружение на общините?
– Изборът е добър. С господин Панов сме работили по много различни инициативи. Той беше член на Управителния съвет в предходния мандат. Той е изключително комуникативен, търпелив и ангажиран с развитието на българските общини. Надявам се, че успява да защитава по най-добър и справедлив начин интересите на общините. Общините са тези институции, чрез които политиката, която се провежда в държавата стига до хората. Горди сме, че председателят на Управителния съвет на Националното сдружение на общините е от нашия регион. Възможностите за взаимодействие между нашите две общини са големи, най-вече в областта на туризма. Вниманието, което демонстрира г-н Панов с желанието си да посети всички областни градове и да се срещне с всички кметове е изключително позитивно. Прекият контакт е най-важната стъпка към осъзнаване на проблемите и намиране на решения за тях.
– Коя е най-ключовата задача на НСОРБ през новия мандат?
– При избирането си господин Панов ясно очерта приоритетите, които ще бъдат акцент на работата на Управителния съвет. За мен най-важният ангажимент е засилването на диалога между общините и държавата в лицето на институциите, с които местната власт си взаимодейства. От това зависи ефективността на нашите действия. Навлизаме в етап, в който инвестициите от европейските фондове трябва да бъдат оползотворени, тъй като за добро или за лошо те остават основният инструмент, чрез който ние можем да променяме населените места, в които живеем.
– Бленуваната от години децентрализация буксува. Какви са стъпките, за да се стигне до реално движение по този въпрос?
– За мен е изключително важно сериозно и отговорно да се търси най-правилния път към истинската децентрализация. Вероятно няма да бъде лесно. Има много обстоятелства, които забавят този процес, но със сигурност той е единственият, който ще направи общините наистина отговорни и ангажирани с конкурентното развитие на регионите. Това е и единственият начин България да подобри своята конкурентноспособност в европейски и световен план. Балансираното развитие, освен като добро послание, трябва да бъде подплатено с реални действия, които да позволят на бизнеса да се развива, на хората да остават по родните си места, като зад всичко това да седи едно постоянно подобряване на качеството на живот.
– От следващата година трябва да влезе в сила нова методика при определяне на такса смет. Има ли единомислие сред членовете на НСОРБ за това каква трябва да бъде тя?
– Изключително голяма болка е справедливото определяне на такса смет – тема, която се превърна в препъникамък за развитието на общините. Всяка година се заявява ангажимент, който в последствие се отлага. С изменение в Закона за местни данъци и такси новата методика, която ще влезе в сила от 2017 г., би следвало да позволи да определим размера на този налог по доста по-справедлив начин. Няма да бъде лесно, но е важно общините, кметовете и експертите да могат да участват в намирането на най-добрите модели. Ще бъде доста горещо при разрешаването на разногласията, но посоката, към която всички се стремим, е съвсем друго отношение към управление на отпадъците. България твърдо е поела курс към превръщане на отпадъците в ресурс, а не просто боклук. Зад това намерение трябва да седи сериозен ангажимент, което не изключва финансов елемент.
– „Двете скорости“, на които се движат Северна и Южна България, остават сериозен проблем. Можем ли да очакваме НСОРБ да поиска официално от изпълнителната власт по-добро разпределение на ресурсите между двете части на страната и приоритетното изграждане на големите инфраструктурни проекти на север?
– Както вече споменах, балансираното регионално развитие е фактор, който определя конкурентноспособността на цялата държава и е в основата на приближаването на България до икономическото ниво на останалите европейски страни. През първия програмен период по-голямата част от инвестициите в транспорта бяха реализирани в Южна България, което категорично доведе до дисбаланс. Изключително важно е да се работи в партньорство с държавата, за да може тези разминавания да не се задълбочават във времето, а да се решават като проблеми. Като кмет на Габрово мога да кажа, че изграждането на обходния път на града и тунела под Шипка са стратегически важни инвестиции, които биха имали принос именно към намаляването на различията между Северна и Южна България. Магистрала „Хемус“ също е ключова в това направление.
Още новини от Габрово и региона четете ТУК.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.








