Преди 143 години на днешната дата България отново усеща дъха на свободата. И започва да изправя снагата си след тежкото петвековно робство. Тази България, която от своето създаване сякаш е обречена да преминава през страхотни метаморфози, изпитания и препятствия. Тази България, която обаче е орисана винаги да оцелява, да се огъва, но никога да не се пречупва! Свещената й земя понякога е газена от крака на поробителя, но никога не е преставала да дава сила на българите, да им дава хляб, живот и надежда. Тази велика нейна земя, която често е завладявана, но никога не е предавана от своите стопани, които са давали живота си за своето отечество. Правили са го без сметки, без уговорки, без страх. Знели са, че „свободата не ще екзарх, иска Караджата”.
Нека не се сещаме за високата цена на свободата само на празниците, нека не бъдем само в тези празнични дни патриоти. Най-лесно е да развееш българския трибагреник, да облечеш четническа униформа и да викнеш „Да живее България”. Днес това не ни прави патриоти. Патриотизмът има други измерения, той трябва да се проявява всеки ден. Патриотизъм е да помниш, да съхраняваш, да прокламираш българщината. Патриотизъм е да не забравяш миналото, да не разделяш, а да обединяваш, да си съпричастен и да помогнеш на този, който има нужда. И да не честваме свободата един път в годината. Свободата трябва да се осъзнава всеки ден, а това е възможно, ако знаеш, че ти взимаш решенията за себе си.
Затова днес за мен е ден най-вече за поклон и почит към всички тези знайни и незнайни герои, загинали за свободна България. Тази България, която е не само в пределите на нашата родина. Тя е навсякъде, повярвайте. Тя е по целия свят, където има поне един наш сънародник. Защото България е в сърцето на всеки един българин. Независимо къде се намира и без значение дали му харесва повече да живее в чужбина, а не в своя роден край. Това не означава, че са загърбили родината си. Може би е знак, че не харесват държавата, начина на управление. И трябва да признаем правото им на такава оценка. Защото след 30 години демокрация сме далеч от подредеността, от пулса на старите европейски демокрации.
Но съм убеден, че никой от нашите сънародници не забравя героите на България, нейната драматична история. Българите зад граница не забравят изконните български традиции и ценности, с които всички се гордеем, че ги имаме, че сме ги съхранили и че ще ги предадем на следващите поколения. За да я има България. Кой от нас не знае за невероятните чипровки килими, за калените съдове, за ръчната бродерия, за народните танци, за кукерите, за Баба Марта. Ние, българите, сме България, прекрасните ни планини, езера, море, язовири са България.
От една година страната ни е изправена пред ново изпитание, както и целият свят. Пандемията от коронавирус промени живота ни, удари по битието ни, извади страха ни на показ. Даваме свидни жертви на опасния вирус, борбата с него остава все така неизвестна. Всичко това няма как да не пречи на нормалните ни възприятия. Но никога не бива да забравяме българските ценности и традиции. Само с нашата българщина ще преминем и през тази световна пандемия, както сме преоделели робства, войни и мор. Има и добра новина в цялата тази коронавирусна суматоха. Тя е в усещането за единение, за взаимопомощ, в протегната ръка, в съпричастността. Научихме, че можем да живеем и по-скромно, че не е болка за умиране, задето не можем да пътуваме в чужбина, когато си поискаме. Разбрахме, че животът е най-голямата ценност, както и здравето. Не че и в тази битка няма примери за разделение, за противопоставяне, за опити за извличане на дивиденти. Но в крайна сметка е сигурно, че ще надделее човещината, че заедно ще победим и този вирус, и този страх.
И в тази битка не бива да забравяме, че сме българи. Да не забравяме българските герои, да помним примера им. За да пребъде България, за да е вечно жив прословутият български дух. Защото България е нашият корен, нашият жизнен сок, без нея ще „изсъхнем”. Но няма такава опасност. Тя, България, е в сърцето на всеки българин и винаги ще е там. Нека покажем на света красивата „пандемия” България и обичта към родината си…
