„Технологията прониква все повече във всеки аспект от нашия живот, от използването на големите данни (big data) до информационните и комуникационните технологии (ИКТ) до изкуствения интелект (ИИ) и автоматизацията. Тези развития често са оформени около въпроси като ефективност, бързина и иновации, но при малцинствата, коренното население и други маргинализирани групи често участват много различни фактори, които могат да доведат до нови форми на изключване. Без съгласувани усилия, които да гарантират, че технологиите имат положителни резултати за малцинствата и коренните народи, те могат вместо това да засилят тяхното изключване."
Това каза проф. Мария Нейкова по време на информационно събитие, организирано от Центъра за развитие на устойчиви общности (ЦРУО) и Българската платформа за международно развитие (БПМР) днес в София. В рамките на събитието се състоя и церемонията по награждаване на победителите в третия ежегоден конкурс „Журналистика за развитие – 2020".
Проф. Нейкова представи българският превод на доклада на Minority Rights Group International – Малцинства и коренно население – Фокус върху технологията. Според авторите в контекст, в който дискриминацията срещу малцинствата и коренното население остава силна, само технологиите не са достатъчни за постигане на положителни промени.
В доклада се изтъква, че без подходящи проверки и защити, те още повече могат да изтласкат встрани тези общности. Докладът алармира и, че е нужно да бъде сложен нов фокус върху правата на човека при развитието, разпространението и използването на технологиите и по-голяма осведоменост, че наред с техните ползи, те имат потенциал да причинят трайна вреда.
Доц. Алексей Пампоров от Българската академия на науките представи българската статия в доклада – „България: Употребата на информационни технологии като средство за постигане на положителна промяна за ромските общности", чийто автор е.
Той представи проектът „Академия Програмирай успех", който обхваща деца от маргинализирани групи в риск да отпаднат от училище и деца, с които това вече се е случило. Доц. Пампоров изтъкна, че 100 деца са били включени в подготвителна програма за интензивно придобиване на умения по български език, английски език и математика, съчетани с психологическа подкрепа, която има за цел да компенсира някои личностни и семейни затруднения, преди началото на същинското ИТ обучение.
16 ученици успяват да завършат етапа успешно, а 12 полагат и приемен изпит в Софтуерния университет, като три от децата са наградени със стипендии. Според него успешното влизане в Софтуерния университет на 12 от 16 ученици, които са изхвърлени от образователната ни система като „негодни" показва, че българското образование има спешна нужда от осъвременяване, навлизане на новите технологии и иновативни практики, които да задържат вниманието на съвременния ученик.
Изпълнителният директор на БПМР Петър Бучков представи данните за предоставената от България официална помощ за развитие (ОПР) за 2019 г., включени в доклада AidWatch на Европейската конфедерация на гражданските организации, работещи в областта на развитието и българската страница в него. Общо за развиващите се страни България е дала 113.6 млн. лв. 97.4 млн. лв. са били насочени към Европейския съюз, Групата на Световната банка и други МФИ и към ООН и нейните агенции. Двустранната помощ е 15.4 млн. лв., като почти половината е била насочена към издръжка на бежанците в България, 2.6 млн. лв. са отделени за хуманитарна помощ, за добро управление и гражданско общество и за социална инфраструктура – по 2 млн. лв., а за образование, здравеопазване и опазване на околната среда по-малко от милион общо. През 2020 г. в разгара на здравната криза, предизвикана от разпространението на COVID-10 българската държава е успяла да предостави 4150 комплекта, съдържащи защитни медицински принадлежности (специализирано защитно облекло, шлем и очила) и 5336 продоволствени пакета под формата на хуманитарна помощ за: Сърбия, Република Северна Македония, Албания, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора, Армения, Грузия, Молдова, Украйна, Беларус и Ирак. Въпреки някои положителни тенденции при провеждането на българската политика на сътрудничество за развитие през последните 1-2 години е чувствителна липсата на добра правна рамка и е належаща нуждата за създаване на закон за сътрудничеството за развитие, чрез който да се гарантира ефективността на Българската помощ за развитие и активното включването на българския бизнес и неправителствени организации в нея.
Събитието завърши с тържествена част по награждаването на отличените журналисти в конкурса „Журналистика за развитие – 2020". Директорът на ЦРУО Станимира Хаджимитова и председателят на УС на БПМР Петранка Филева обявиха първите трима в тазгодишната надпревара. Първо място и награда от 800 лева грабна журналистът на свободна практика Делян Тодоров за своите материали за мароканските жени, преминаващи границата с Испания, за сметището за електронни отпадъци в Гана – едно от 10-те най-замърсените места в света и за гробарят от Южна Испания, който погребва изхвърлените от морето тела на мигранти. Второ място и парична награда от 400 лева получи Анна-Мария Конова от bTV Медия Груп за репортажите си за Гана – Златният бряг на Африка и за бежанската криза в Босна и Херцеговина – Игри на Границата. Третото място заслужено взе Зарина Василева от OFFMedia с „'Амалипе': Детето, на което даряваш надежда днес, може да е лекарят, който ще спаси живота ти утре", „Проект Северозапад: За хората в края на картата, в края на живота и на края на силите си" и интервюто си с белгийския писател, режисьор и продуцент, чието творчество ни разказва за хората, лишени от глас Жан-Марк Тюрин.
Организаторите връчиха и специална награда за разширените репортажи „На източната граница на ЕС: Бежанци в руска рулетка" и „Марина, която поправя света" на журналиста на свободна практика Десислава Микова. Тя ще получи възможността да посети Ливан по време на журналистическо пътуване, което ще се осъществи до края на годината.
