Пловдив е познат още и като Града на тепетата.
В града са разположени шест сиенитни хълма. До началото на ХХ век те са седем, но едно от тях — Марково тепе — е разрушено за направа на павета, с които са били павирани пловдивските улици.
Традиционните имена на хълмовете са: Джендем тепе, Бунарджик, Сахат тепе, Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе.
Последните три възвишения образуват Трихълмието /Стария град/ в централната част на Пловдив.
Бунарджик (често членувано Бунарджика) е едно от шестте тепета на българския град Пловдив. Официалното име Хълм на освободителите не се ползва, а освен като Бунарджика, хълмът е популярен и като Альоша.
Намира се на запад от централната част на града. Със своята височина от 108 m се нарежда на второ място сред шестте. Името му произхожда от османската дума бунар (кладенец), заради многобройните водоизточници. В римско време е известен като „Хълма наХеркулес“, тъй като там има голяма статуя на митичния герой. Хълмът е любимо място за почивка и излети на пловдивчани и е обявен заприродна забележителност.
Първото залесяване се извършва покрай издигането на Руския паметник през 1881 г., а през 1901 г. е построен и първият ресторант на открито, известен със специалитета си „жабешки бутчета“. След Втората световна война е издигнат и другият паметник, известен като “Альоша”, както и Летният театър.
Джендем тепе (често членувано Джендема, от турски адски хълм), наричан още Младежки хълм, е най-високият (надморска височина (кота терен) 307 метра) от днешните шест възвишения (тепета) на Пловдив. Релативната му височина спрямо средната надморска височина на град Пловдив (164 м) е 143 м. Хълмът се намира в западната част на града.
В древността е наричан Хълм на нимфите дриади. Има сведения, че огромна статуя на бог Аполон от бронз е стояла на върха на хълма до Късната Античност. В раннохристиянската епоха там се намирала голяма трикорабна базилика (обект на изследване в близкото минало от пловдивския археолог г-н Иван Джамбов), която е издигната на мястото на разрушената от християните езическа статуя. През османскияпериод е именуван Джин тепе (Хълм на духовете), постепенно променено на Джендем тепе. Наричали го още и Чигдем тепе (Хълм на минзухарите).
Хълмът е обявен за природна забележителност.
Сахат тепе е разположен е в централната част на града и е с височина около 46 м, надморска височина (кота терен) 210.7 метра.
Името му на турски означава Часовников хълм заради Часовниковата кула, издигната през 16 век на върха му. Тя е една от най-старите вИзточна Европа и представлява каменна призма с височина 17,5 метра.
В първия модерен градоустройствен план, изготвен от Йосиф Шнитер, хълмът е наименован Часовия хълм. С течение на времето търпи изменения, най-сериозното от които е през 1812 година (според арабския надпис над входа).
Смята се, че през римско време на върха на хълма се е намирал храм на Венера.
Официално се именува Данов хълм в чест на българския възрожденец и книгоиздател Христо Г. Данов.
Близо до кулата се намира и радиорелейна телевизионна станция, построена на 18 януари 1956 година (на 1 юли 1960 година започва излъчване). Надморската й височина е 210 м.
Джамбаз тепе е съставна част на Трихълмието. Наречено е така поради стръмните скали от югоизток, където акробати и въжеиграчи давали своите представления в древността.
В подножието на хълма е разположен Понеделник пазара, а в югозападния му склон е емблематичният Античен амфитеатър, изграден в началото на II век сл. Хр. по времето на император Траян (98-117) и побирал до 7 хиляди зрители.
Археологическият комплекс „Небет тепе“ е признат за паметник на културата от национално значение. В него са разкрити останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което през XII век пр.Хр. прераства в древнотракийския град Евмолпия, един от първите градски центрове в Югоизточна Европа.
Запазени са също така и водохранилища, използвани при вражески обсади. Съхраненото и до днес правоъгълно водохранилище предизвиква интерес с размерите си и вместимостта от 300,000 литра.
Името му произлиза от думата таксим (на арабски означава „разпределяне“), което упоменава мястото като разпределително за древния град. Тук са се събирали водите на някогашния римски акведукт и после ги отправяли в различни посоки из Трихълмието.
През първата половина на Османското владичество го наричали Сарай тепе поради многото останки от някогашни големи сгради, дворци или жилища. През годините на българскотоВъзраждане е известно и като Кесяково тепе по името на родолюбеца Тодор Кесяков, чиято къща била на върха на тепето.
На тепето се намира къщата на Христо Г. Данов, в която от 1975 година се помещава експозицията „Книгоиздаване в България през втората половина на 19 и началото на 20 век“ на Регионалния исторически музей, Пловдив.
Марково тепе е било седмото възвишение на град Пловдив. Хълмът е разрушен в период от края на ХІХ до средата на ХХ век, а от сиенитните му скали е направен повечето паваж за улици в Пловдив. През 2005 г. строителен предприемач предлага построяване на 60-етажни кули-близнаци, но проектът е отхвърлен. Сега на мястото на Марковия хълм се строи голяма обществено-търговска сграда.
Старата пловдивска бохема се шегувала, че хълмът се нарича Марков, заради добивания паваж от сиенит, който бил изнасян като скъп строителен материал за Германия и всяко едно паве струвало една германска марка. Пловдив символично си върна “Седмият хълм” с един проект, увековечаващ писатели, творили в Пловдив с павета от разрушеното Марково тепе.
