Тодор Чобанов е завършил „Археология“ в СУ „Св.Климент Охридски“. През 2008 г. защитава докторска дисертация на тема „Дворцовата архитектура на Първото българско царство“. Той е автор е на множество изследвания в сферата на средновековната археология, опазването на културните ценности и културния туризъм. Сред тях са книгите му „Свещените дворци на българските канове“, „България и Византия – титани на кръста“, сборникът “Изследвания върху културата на старите българи”, справочни помагала за съдебната система, стратегически документи на общинско, регионално и национално ниво.“
– Г-н Чобанов, доволен ли сте от решението в бюджета на общините да остават 2% от Данък общ доход?
– Нивата на местна данъчна автономия в България са доста назад в сравнение със Западна Европа и традиционните силни общества, където от векове се практикува силно местно самоуправление. Така че каквито и стъпки да бъдат предприети за ограничаване на държавната намеса в местните решение и за увеличаване на компетентност на общините ние намираме за позитивни. Смятаме, че е крайно време децентрализацията да се разгърне и във финансово отношение, защото всички процеси на практика, които се развиват с малки изключения на ниво общини в България, са силно зависими от националната рамка и категорично подкрепяме всякакви работещи решение, които ще увеличат финансовата децентрализация и ще намалят зависимостта на държавата в конкретните процеси. Също така те ще позволят на общините гъвкаво да развиват своите местни политики.
– Трябва ли този данък да остане 2%?
– Аз не съм финансист и не мога да коментирам конкретните нива, но като човек, който се занимава с културно наследство бих искал да видя повече източници на приходи за общините, за да могат те да опазват техните ценности и да ги развиват като част от местната икономика и идентичност. Въобще насърчавам всякакъв резултат, който би позволил на общините да бъдат по-самостоятелни, по гъвкави, да взимат по-добри решения на местно ниво.
– Как ще коментирате това, че доста общини съдят държавата за финансовите корекции, които са им наложени?
– Ние също съдим държавата и това е наше право, защото в крайна сметка имаме усещането, че много от тези корекции не се налагат заради грешки, които са при нас, а заради грешки, които се допускат на друго ниво – в управляващите органи или конюктурно, както се налагаха преди една повече от една година. Конюктурно се налагат и плоски корекции и други санкции, които наказват хората, а вината не е у тях
– Можете ли да ни кажете кои изпълнители ще участват в Новогодишния концерт пред храма „Свети Александър Невски“
– Нашата политика относно този е такава, че партньорите ни от БНТ избират изпълнителите, които ще вземат участие в него. Ние просто ги подкрепяме финансово.
– Какви археологически разкопки ще има в София в близко бъдеще?
– Тунел под Национална художествена галерия няма да има. За сега не сме получавали и проект за разкопки около паркинга на Народното събрание. Ако се стигне до такива обаче, ще излезнем със становище. Под парламента има некропол. Там няма застроявания от античната епоха, то е много извън града. За местоположението на древни останки може да сме сигурни само след започване на строеж. В този район, освен Народното събрание, в последните 100-150 години строителна дейност не е изпълнявана. Със сигурност целият площад там е населен с гробове, но общо взето цялата зона е относително неясна. Структури от античността няма, за разлика от центъра на града или поне досега не са локализирани.
– Истина ли е това, че ще бъдат реставрирани 120 къщи-паметници на културата?
– Да, това е вярно. Разрешенията за всякакъв вид ремонти по тези къщи ги дава националният институт за недвижимо културно наследство и министерство на културата. Всъщност къщите са много повече, но това е една индикативна рамка.
