Четенето не е състезание и независимо какво са ни казвали в училище, книгите са едни от най-приятните начини да се забавляваме, да опознаваме света, такъв какъвто е днес и такъв, какъвто е бил преди стотици или хиляди години.
Сами избираме книгите, които да прочетем и това почти винаги е свързано с настроението ни или даден период от живота ни. Няма нищо по-хубаво от това да прочетеш разтърсваща история за войната и да разбереш, че тогава хората също са имали чувства или пък в момент, когато си тъжен, нещо те измъчва и не искаш да говориш с никого, да си приложиш малко смехотерапия.
В тази класация обаче ще изброим само десет книги, които считаме, че всеки от нас трябва да прочете през живота си. Защо? Защото независимо дали са написани за деца, скайфай любители, математици или фентъзи почитатели, определени истории са основни за жанра си и препоръчителни за всички. Представяме ви топ 10 на книгите, които всеки трябва да прочете поне веднъж в живота си:
10. “Човекът в търсене на смисъл” от Виктор Франкъл
Издадена през 1946 г., книгата е написана от Виктор Франкъл, който разказва за преживяванията си в концентрационния лагер Аушвиц през Втората световна война. Изпълнен с пълноценно разбиране на психологическите ефекти у затворниците, Франкъл размишлява върху смисъла на живота и лошите и добри човешки същества.
9. “Много шум за нищо” от Уилям Шекспир
Чрез “Много шум за нищо” написана през 1598 г., Шекспир се връща към структурата на народните комедии – истории с щастлив край, с доста фарсови епизоди и клоунски сцени. Около сантименталната интрига на Ариоставата поема “Орландо Фуриозо”, дала повод за създаването на творбата, Шекспир е разположил толкова много комични елементи, че пиесата става истинска комедия, една от тези, които са емблема на великия комедиограф.
8. “За кого бие камбаната” от Ърнест Хемингуей
Тази военна история проследява Робърт Джордан – млад и идеалистично настроен експерт по разрушения, който се бие в Испанската гражданска война през 1937г. С антифашистките партизански сили. Действието се развива в продължение на 68 часа, докато Джордан се опитва да намери начин да взриви вражески мост, има разногласия с пасивния ръководител на партизаните и се влюбва в млада испанка.
7. “Пътят” от Кормак Маккарти
Една от съвременните пост-апокалиптични класики. В своята същност “Пътят” е доста абстрактен роман. Стените на познатия ни свят чезнат зад слоеве пепел, от човешката популация не е останало почти нищо, а малкото оцелели са се превърнали в свирепи канибали. Но каква е причината за апокалипсиса никъде не се споменава. Няма нито едно име на личност в цялата книга. Диалозите между двамата главни герои са болезнено лаконични и праволинейни.
6. “Гордост и предразсъдъци” от Джейн Остин
Да, дори мъжете трябва да я прочетат. “Общоизвестна истина е,че всеки млад мъж трябва да си вземе съпруга”. С тези думи започва своята история, за да ни потопи в един свят, изтъкан от срещи, раздели, интриги и бляскави балове, в който всички герои- от прекрасната Елизабет и нейната нежна сестра Джейн, до гордия Дарси и празноглавия мистър Колинс разкриват най-съкровените черти на своя характер.
5. “Да убиеш присмехулник” от Харпър Лий
Да убиеш присмехулник” остава в световната белетристика като изключителен литературен феномен. Весел, забавен и написан с естествена прецизност, този южняшки роман и днес не е изгубил своя блясък. Брилянтното писателско перо на Ли прорязва времето и все още учи читателя на удивителен брой полезни истини за живота. Творба с ранга на изключително постижение в литературата, която несъмнено ще ви накара да се насладите на естествената простота, с която е написана… Един роман със силно съвременно звучене.”
4. “Островът на съкровищата” от Робърт Луис Стивънсън
Лятото е чудесен сезон да подхванете този увлекателен роман за пирати. Ако ви липсват приключения, то тук ще ги намерите в пълния смисъл на думата. Четивото е подходящо и за плажа, но имайте предвид, че е толкова увлекателно, че трудно ще се решите да оставите книгата, за да се изкъпете в морето.
В крайна сметка, всеки носи нещо приключенско в себе си.
3. “Милениум: Мъжете, които мразеха жените” от Стиг Ларшон
МИЛЕНИУМ е името на вестника, чийто съсобственик и отговорен редактор Микаел Блумквист е главен герой в едноименната трилър-трилогия. Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех. “Мъжeтe, които мразеха жените”, първата книга от поредицата, получава наградата “Стъклен ключ” за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият, “Момичето, което си играеше с огъня” – наградата за най-добър шведски криминален роман за 2006 г. От трите книги в Швеция са продадени общо 2 300 000 екземпляра, а във Франция само от първия том – над 1 милион. По него е заснет и филм, който бе представен на тазгодишния фестивал в Кан. Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер – млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
2. “Името на Розата” – Умберто Еко
В края на 1327 г. монахът Уилям от Баскервил, натоварен с деликатна дипломатическа мисия, попада в един манастир в Северна Италия. Още в началото му се налага да разплита поредица от тайнствени убийства, които окървавяват манастирската библиотека – един недостъпен лабиринт.
Уилям ще разкрие загадките, но за това ще трябва да разгадае поредица от улики и знаци – от поведението на светците до това на еретиците; от езика на тревите до езика на старинните ръкописи.
1. “Дон Кихот” от Мигел де Сервантес.
“Дон Кихот” е необикновена книга. Вече четири столетия тя буди удивление и възторг, кара хората по целия свят да се смеят и да страдат, кара ги и дълбоко да се замислят. А нейните герои – безподобният рицар и оръженосецът му – отдавна са напуснали страниците й, за да заживеят сред нас, а сигурно и във всеки от нас. “Дон Кихот” положително нямаше да бъде същият, а навярно нямаше и да се появи, ако епохата, в която е било отредено на Сервантес да живее, бе различна. “Дон Кихот” нямаше да бъде възможен, ако и животът на неговия създател бе протекъл другояче.
Разбира се, има още много, много велики книги!
