Топ 5 на преуспелите българи в чужбина

Първи в класацията безпорно е Игнат Канев.

“Не питайте много, понеже ще плача. От радост, разбира се. Много съм трогнат, нямам думи да изкажа колко съм благодарен на моите съграждани тук, че дойдоха масово да ме видят и да открием този голям, хубав културен дом”.  Това сподели развълнувано канадският милиардер Игнат Канев при откриването на новия “Канев център” в родното му село Горно Абланово, Русенско през октомври миналата година.

На 88-ия си рожден ден най-богатият българин в Северна Америка и вероятно в света бе заобиколен от много съселяни и приятели, а заедно с него бяха и най-близките му хора – съпругата му, дъщерите му и първородната му внучка.

Историята на живота на един от най-прогресиралите в най-новата история българи е като написана в духа на неореалистичното кино на Де Сика и Роселини. По думите на отдавна преуспелия строителен магнат, когато бил малък той с още двама негови братя се редували три момчета да носят един и и същи чифт обувки. Първата му дестинация е Австрия, където той пристига на 14-годишна възраст. През 1951 г. зарязва бизнеса в Европа и почти без средства, без да знае английски и без никакви връзки и приятели, заминава за Канада. Установява се в Торонто, където навлиза в строителния бизнес.

Първоначално строи малки къщи за емигранти. Пет години по-късно вече основава първата си строителна фирма. Впоследствие годишният оборот на компанията му достига над 250 млн. долара. По време на своята активна дейност като строителен предприемач, той издига хиляди къщи, много обществени сгради и голф-съоръжения от световна класа.

Занимава се и с търговия на автомобили. Собственик е на 6 голф игрища и голяма строителна фирма в Канада. Богатството му се оценява на над 1 млрд долара, но както сам призна наскоро – милионите вече не го интересували.

Успял българин №2 – Шефкет Чападжиев

Друг нашенец, издигнал се с труда си, е роденият през 1939 г. в Мадан Шефкет Чападжиев. След два опита да избяга от страната, едва през 1963 г. успява да премине гръцката граница с приятеля си Хамид Русев. През 1964 г. стига в САЩ само със 75 цента в джоба и се хваща да рекламира олио за $1,25 на час, после е сервитьор в ресторанта на МВФ, прави неуспешен опит да отвори ресторант, работи в печатница. През 1976 г. тегли заем $10 000, купува 3 машини на старо и почва собствен бизнес.

През 1979 г. купува първата си фабрика. В печатниците му са се сглобявали по над 25 млн. рекламни брошури на ден. През 1993 г. продава бизнеса си и почва да управлява спечеленото от 30-годишния си емигрантски живот. Има имоти в Чикаго, Ню Йорк, Флорида, столицата на Еквадор. Почетен гражданин е на щата Илинойс. От началото на демократичните промени той се среща с различни български политици и общественици, включително с Тодор Живков, докато все още е в домашен арест, с президентите Петър Стоянов и Георги Първанов, с политиците Надежда Михайлова-Неински, Бойко Борисов и др. Има съпруга Маргарита от южноамерикански произход и три деца София, Сабрина и Сам.

Ето какво признава мултимилионерът при едно от многобройните си интервюта:

„Нито веднъж не съм съжалявал, че съм избягал от България. Когато отидох в Америка, не съм вярвал, че може да има такава демокрация. Отиваш на летището и си вземаш билет за която си искаш точка на земното кълбо, и никой не те пита къде заминаваш, защо заминаваш, кога ще се връщаш или дали ще се връщаш. … Никой не ти казва какво да правиш, никой не те ограничава, искаш да отваряш бизнес – отваряй, искаш да създаваш политическа партия, искаш да създаваш комунистическа партия – прави, само да има кой да ти вярва, няма проблеми.

№3 – Робърт Лин

В списъка на едни от най-известните по света нашенци блести звездата на един по-малко известен на широката публика българин.

Малцина хора у нас и по света знаят, че най-голямата куриерска компания в света DHL e създадена от наш човек. Това е роденият през 1920 година във Видин Робърт Лин, който след кратко боледуване се разделя с този свят през 1998г. в Канада. След като еврейското семейство емигрира в САЩ, нашенецът основава най-известната куриерска компания в  момента DHL като името „Linn“ дава последната буква от заглавието на фирмата.

Според американски бизнес-енциклопедии Боб Лин първоначално основава просперираща компания за търговия с недвижии имоти Real Estate Data през 1960 година.  В тази фирма той наема на работа Ейдриън Далси, чието име по-късно дава първата буква на DHL.

Далси запознава българина с Лари Хилблум, също евреин, който дава идеята за нова куриерска услуга, а името му дава втората буква от абревиатурата – H.  В момента DHL е най-голямата глобална мрежа за експресни услуги в света като превозва спешни документи и стоки в над 220 страни в света и разполага с 350 000 служители.

Тед Кочеф – българинът, създател на най-гледания екшън в историята на киното – “Рамбо”

Това е Уилиам Теодор Кочев, по-известен като Тед Кочев (на английски: Ted Kotcheff), който е роден в Торонто, Канада на 7 април 1931 г. но баща му е от Пловдив, а майка му е родена в  Македония. Тед Кочев започва да режисира за канадската телевизия на 24-годишна възраст. По-късно се премества във Великобритания, където работи за телевизия ABC, режисира театрални пиеси и филми за големия екран. Неговият филм „Two gentelmen sharing“ е първият британски филм, селектиран за международния кинофестивал във Венеция.

Следващият му филм „Wake in Fright“ (познат и като „Outback“), заснет в Австралия, и до днес се смята за един от най-добрите австралийски филми и става първият австралийски филм на кинофестивала в Кан. През 1972 г. Тед Кочев се завръща в Канада, за да заснеме „Apprenticeship of Duddy Kravitz“, с който филм печели наградата „Златна мечка“ на Берлинския филмов фестивал и е номиниран за „Оскар“ за най-добър сценарий.

Тед Кочев прави множество филми за телевизията и киното както в Канада, така и в САЩ. Известен е с почетни появи като третостепенни персонажи в повечето свои филми. Измежду най-касовите му филми са „Първа кръв“ (известен като „Рамбо I“) със Силвестър Сталоун, комедията „Уикендът на Барни“ и др.

Талант от Габровец Христо Явашев – №5

Космополитът от Габрово, опаковал със стотици метри плат Райхстага в Берлин и Пон Ньоф в Париж е Христо Явашев. Човекът, осеял с чадъри Япония и Калифорния и превърнал Сентрал Парк в Ню Йорк във врата към други светове с проекта си “Портите”. Единственият българин в изобразителното изкуство, предизвикал преситения от сензации и консуматорство Запад. Това е роденият преди 80 години като Христо Явашев  – Кристо. Той рядко споменава в чужбина българската връзка в биографията си. Не забравя обаче родината си и понякога участва в благотворителни акции. Преди години предостави скици на свои проекти на Художествената гимназия и парите от продажбата им отидоха за нуждите на училището.

Името на Кристо винаги вървеше залепено с това на жена му Жан-Клод. Тя бе другото му “аз” до 2009 година, когато почина. Явашев бе мозъкът и фантазьорът, а съпругата му – мениджърът  на всичките им начинания. И двамата минаваха за чудаци. Казват, че произведенията им нямат специално послание. Единствената им цел бе да направят света по-красиво място или да ни накарат да видим по нов начин познатите пейзажи.

Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.