Тотален е сривът на преките чуждестранни инвестиции в България. Това каза Радосвет Радев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара.
Днес БСК представи отчет за периода 2007 – 2017 година. Спадът се задълбочава и през настоящата 2018 г., като за първото полугодие инвестициите са два пъти по-малко, в сравнение с миналата.
В отчета се посочва, че общият обем на инвестициите в България в периода 2007-2017г. остава сравнително константен – около 18 млрд. лв. годишно, с пик през 2008 г., когато достигат 24 млрд. лв. Делът на местните инвестиции в общия обем на инвестициите драстично нараства при успореден срив на чуждестранните инвестиции.
За периода 2007-2017г. годишният поток на нетните чуждестранни инвестиции намалява почти 10 пъти, като достига най-ниското си ниво през 2017г., в размер на 1858 млн.лв. или 1,9% от БВП.
Разгледани като дял от БВП, преките чуждестранни инвестиции непрекъснато намаляват. Интензитетът на инвестициите характеризира капацитета на икономиката да привлича чуждестранни инвестиции. Ако през 2007 г. те са били 27.9% от БВП, то през 2017 г. делът им е едва 1.9% от БВП, което представлява свиване с почти 15 пъти. Тази неблагоприятна тенденция се задълбочава допълнително за полугодието на 2018 г. спрямо същия период на 2017 г. Спадът е двукратен – от 1% до 0.5%.
Според БСК основните причини да спрат потоците от чуждестранни капитали за България са липсата на квалифицирани кадри, корупцията, бавното правораздаване, бюрокрацията и непредсказуемата бизнес и законова среда. Влияние оказват също лошата, а на места липсваща, инфраструктура, бавното свързване на към комунални услуги и високата фирмена и междуфирмена задлъжнялост. Колев посочи, че фирмената задлъжнялост, т.е. на всички фирми извън финансовия сектор, е над 180 млрд. лв., докато междуфирмената задлъжнялост е около 105 млрд. лв.
От организацията препоръчват да се подобрят образованието, квалификацията и уменията на кадрите в България, включително чрез промяна в системата за финансиране на образованието. От Камарата препоръчват също да се увеличи вноса на работна ръка, да се въведат повече електронни публични услуги, да се осигури стабилност на нормативната среда и да се подобри нивото на сигурност и правосъдие.
Снимка: Красимир Свраков/ kmeta.bg
