Историкът Красимир Петров, уредник в отдел „Нова и най-нова история” в Регионален исторически музей – Плевен е сред авторите в излезлия преди дни от печат сборник „Поломието. Находки, събития, личности”, който съдържа доклади от две научни конференции в Попово, посветени на проучвания на селищата, разположени по долините на Черни, Бели и Русенски Лом в археологически, исторически, икономически, етнографски и туристически аспект.
Прави чест на музея в Попово, в който работят само 6 човека, че издават сборник с обем от 1100 страници и всичко е посветено на хора и събития, свързани с оня край, споделя Красимир Петров.
Той участва в големия сборник с доклад за военен и държавник от началото на миналия век, свързал името си с Плевен, който незаслужено е потънал в забрава и за проучване на чийто живот плевенският историк е работил повече от три години. „Борис Казанлиев е сред известните имена в управлението на Плевен и на България преди 9-и септември, разказва Красимир Петров. – Той е бил първо областен управител – тогава наричани областни директори, в Шумен.
Областен директор е на Плевенска област от 1938 до 1943 г. Участник в Първата световна война, ранен в боевете при Каймакчалан, участник в освободителните борби на тракийските българи, а също – голям любител на театралното дело – по негово време малкото Попово става един от театралните центрове в България, за което заслужава висока оценка от редица наши режисьори. Характерно за неговото управление е организацията на големи земеделски, стопански и културни събори, които са били истинска манифестация на тогавашното състояние на Царство България.
Първият такъв събор Казанлиев прави във Варна, когато е управител на Шуменска област – по това време Шумен е център на региона. А през 1939 г. е съборът във Велико Търново на Плевенска област. На него се манифестират селскостопанските достижения, самодейността, търговията. За събора във Варна, който събира 40 000 души, вестник „Защита” пише: „Няма съмнение, че основен двигател на това грамадно движение, заливащо Варна три дни подред, се крие в личните амбиции на шуменския областен директор, чрез тоя събор държавната власт и правителството са търсели да добият симпатиите на народните селски маси. Но ние пожелаваме на всички правителства и на всички режими тъкмо по този начин и по този път да се сближат с народа.
Нека го зоват непрестанно към подобни манифестации, чрез които да се демонстрират трудът, плодът и благата, които дава нашето земеделие, националното единение, културните постижения, историческите спомени и традиции, родолюбието…”. „За речта му в Търговище през март 1937 г., по случай годишнината от Освобождението вестник „Варненска поща” пише: „Над 3 000 души препълваха големия театрален салон при прогимназията и около него. Никога гражданството на Търговище не е слушало по-вдъхновена, по-мотивирана и по-смислена реч”.
„Характерни са и неговите методи на управление, продължава разказа си за Казанлиев Красимир Петров. – На първо място – безкомпромисен към корупцията. Държал е стриктно за вежливо отношение към хората – правел е забележка на всички новоизбраните кметове, ако не поздравяват посетителите си или отказват да приемат хората, той казвал „Този човек не е за тук”.
Любопитни и поучителни са заповедите за наказание, издадени от областния директор. Най-честите поводи са: недисциплинираност, отсъствие без разрешение, неуредени книжа в канцеларията, хаос и мръсотия в помещенията, бавност и нехайно носене на службата. Срещат се наказания и за превишаване на правата неправилно изразходване на средства за банкети, подаръци и други. Вестник „Народна трибуна” – Плевен пише за него:
„Господин Казанлиев посети села, в които областен директор не е стъпвал от Освобождението”. През 1941 г., когато се разраства Втората световна война и Казанлиев смята, че България ще участва активно в нея, той, макар с една осакатена в предишната война ръка, пише до министъра на вътрешните работи, с молба да бъде освободен от длъжността областен управител, за да замине доброволец на фронта. Невероятен патриотизъм! „Военноинвалид съм с лявата ръка, но най-сетне моята служба на полето на честта съм носил достойно във Великата война и тогава, през 17-а година бях със строшена ръка”, казва той в писмото си. Брат му е загинал при Каймакчалан. В писмото до министъра Борис Казанлиев пише как е търсил гроба му на върха. Не се стига до участие на българската армия на фронта и Казанлиев остава в Плевен.
През 43-а година, за 50-годишнината му в Плевен се издава голям сборник в негова чест, наречен „25 години за Цар и Родина”. В този сборник участват проф. Владимир Тенев, директор на Съюза на артистите в България, актьорът Владимир Трендафилов, председателят на СБП, Стилиян Чилингиров, председателят на Българския женски съюз, Димитрана Иванова, главният редактор на вестник „Северно ехо” Петко Попов – културният и интелектуален елит на нацията.
Почетни председатели на акционния комитет са Врачанският, Трънският и Ловчанският митрополит, бивши министри, депутати. Малко преди това, на 30 юни 1943 г. Борис Казанлиев изпраща писмо до кметовете в областта, в което се казва: „Научавам се, че по случай честването на моята 25-годишна обществена и служебна дейност някои общини били гласували специални суми, за да ми бъдат поднесени като паричен дар по този случай. Аз не допускам, че ще се намери разумен кмет, който би дръзнал да извърши подобно престъпление и да ме оскърби. Но може би от незнание или престараване някои кметове и Общински съвети да са сторили това. Предупреждавам, че такива бюджети няма да бъдат утвърдени, а кметовете ще бъдат строго наказани. Да се разбере, че най-голямата награда за един изпълнен дълг е искреното признание”.
Борис Казанлиев се пенсионира и издава длъжността си през август 1943 г. Съдбата му след 9 септември 1944 г. е трагична – арестуван е заедно със сина си и двамата са разстреляни без съд и присъда някъде в околностите на Попово. А „вината” му е, че е бил на административна длъжност. Едва след разстрела Плевенският съд узаконява присъдата”, завършва разказът си специалистът. Казанлиев не е реабилитиран до днес. Къщата му в центъра на Попово стои, но се руши, споделя още Красимир Петров.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
