Слънчева врата – Момини камъне, край село Старосел
Скалният мегалит край Старосел е място, което древните траки са почитали като вход към отвъдното. Мегалитната порта се състои от два огромни яйцевидни къса, които са опрени един в друг и по този начин образуват проход (Слънчеви двери).
В Омировата традиция Слънчевите двери са проход, през който слънцето залязва и преминават душите на мъртвите, за да отидат в Отвъдното. Не е ясно дали човешка ръка е поставила камъните един до друг или това е творение на природата.
Факт е обаче, че районът на Старосел е осеян с тракийски храмове и мегалити. Съвсем наблизо се намира и голямата тракийска гробница Четиньова могила – голям тракийски храм от V и VI век пр.н.е. Смята се, че в него е бил погребан тракийският владетел Ситалк.
Разбоишки манастир „Въведение Богородично”
Разбоишкият манастир „Въведение Богородично” се намира на 55 км от столицата и на 11 км от Годеч. Манастирът е разположен в долината на река Нишава, в непосредствена близост до село Разбоище. Смята се, че е възникнал през XVII-XIX в. , като главната му църква била вградена високо в скалите и останала извън манастирския комплекс.
Според манастирското предание, Разбоишкият манастир бил разрушаван три пъти, като при последното нападение монасите били убити, а самият манастир -ограбен. Тук неведнъж са се укривали Васил Левски и съратникът му Матей Преображенски. Манастирът е културна забележителност и идеална дестинация за еднодневен излет.
Окото край село Омар
Около 3 км на север от село Осмар, на стръмен скалист склон в Осмарския боаз на Шуменското плато. Издълбани са в меки варовикови скали. Скалните манастири представляват забележителни паметници, свързани с религиозния, културния и просветния живот от времето на Второто Българско царство.
Според учените те са изградени в периода XII-XIV в. , по време на разпространението на исихасткото учение. В тях са намирали подслон монаси отшелници. Най-голям и най-запазен от манастирите е Костадиновият. На върха на скалата на този манастир се намира интересно скално образувание, наречено Окото или Халката.
