Възстановка на традиционна българска сватба представиха в навечерието на официалния си празник лясковчани. Ден преди Петровден бе направена българска сватба, с ритуали типични за Лясковско, каквито е описал в повестта си „Женитба” възрожденският писател Цани Гинчев. Инициативата бе на клуб „Млад етнограф” при читалище „Напредък-1870” гр. Лясковец и бе реализирана с помощта на Община Лясковец и пенсионерите от клуб „Мазневска чешмичка”. В сватбата се включиха и самодейци от читалището начело с председателя му Васил Русев, влязъл в ролята на кум и доброволци, повечето от които младежи и деца. В празничната проява взеха участие три поколения лясковчани. Основните акценти бяха обредите, описани от нашите съграждани Цани Гинчев и Димо Минев, които млади и стари днес пресъздадоха в момковата, кумовата и момината къща. За момкова къща бе използвана къщата със запазен възрожденски стил, където се помещава пенсионерския клуб „Мазневска чешмичка”. Къщата за гости на семейство Качамакови бе предоставена за ритуалите, свързани с кумуването, а в музея на градинарството се състояха всички обредни действия, свързани с момата. В ролите на младоженци влязоха Ивелин Иванов и Десислава Димитрова. Техни кумове бяха Васил Русев и Мариела Терзиева, свекър и свекърва бяха Мария Драева и Дончо Стоянов, а родители на момата Кремена Енчева и Илия Илиев. В ролята на „Келеш” влезе танцьорът Красен Стоянов. Всички бяха облечени в традиционни народни носии, реквизит на няколко читалища от областта.
Сватбата започна в момковата къща с ритуално бръснене на младоженеца, обличане и извеждане. Пред къщата над главата на момъка бе разчупена пита „меденик” и всички опитаха от нея и от бъклицата с вино. И както е по лясковски обичай, гости и сватбари завиха момковото хоро, след което под звуците на жива музика, празничното шествие премина по старинната калдъръмена улица, за да стигне до една от най-красивите къщи в града. В къща за гости „ЕПОХИ ОТ 1871” – реставрирана, но в типичен стил на къща от 19 век, се състоя церемонията по ритуално вземане на кумовете. По лясковска традиция кумата приготви и носи на младоженката було и венец от бръшлян до момината къща. И пак по лясковски обичай кумът спази традицията и спря сватбата, за да поиска да носят кумата на ръце и да пие вода. „Кумовете са най-важните гости на сватбата още от древни времена и тъй като „пред кум вода се не гази”- всяка прищявка е закон”, разказват за обичая самодейците. След като беше угодено на най-важният сватбар и чевръсти момци носиха жена му и му играха хоро, за да му направят вятър, сватбата продължи. Последваха ритуалите в момината къща, където жениха се качи на оградата да гледа там ли е избраницата му. В музея на градинарството дружки на булката сплитаха момините коси на малки плитки. Приятелките на булката поискаха и отплата за момата, след което се състоя и основния ритуал със забулването и извеждането на невестата. След като целуна ръка на родителите си, тя се сбогува с тях и баща й я изведе от дома, като на всеки праг булката се поклони по три пъти. Също по лясковски обичай майката на момата прехвърли през пояса на младоженеца три пъти една кърпа, преди да му я даде, а той я дари с пари и й целуна ръка. На изхода бе спазен и обичая с преливането на менче с вода и хвърлянето на саханче с просо.
След обичайното хоро и пред момината къща, шествието тръгна за последните сватбени действия – всеобщата веселба, която протече в централния градски парк. В хоротеката се включи мало и голямо, както организатори на събитието, така и граждани, дошли да се повеселят заедно със сватбарите Ваня Попова, Моника Илиева, Зорница Кънева, Мария Бърнева, Гергана Терзиева, Ангел Кръстев, Петър Валенков, Теодора Табакова, Яница Драганска, Даниел Петков, Мирена Стоянова, Венцислав Стоянов, Георги Андреев – всички водени на хорото от баш танцьорът, келешът Красен Стоянов и неговият жив петел.
