Един ден в началото на 1985 г. военният министър армейски генерал Добри Джуров вика ген. Петър Илиев и му казва: “Петре, отиваш в ЦСКА като председател на управителния съвет. Адмирал Добрев нещо е нарочил Христо Стоичков, че е недисциплиниран и го стриже всяка седмица или го праща в ареста…”
По това време Илиев е зам.-началник на Главното политическо управление на МНО и началник на организационния отдел на армията.
И както е по устав, правят събрание, на което генералът оглавява на обществени начала УС на ЦСКА Зам.-председател е Борис Станков, треньор – Димитър Пенев.
Стоичков е доведен в ЦСКА от отбора на Харманли “Хеброс” през лятото на 1984 г. Старши треньор на червените е Манол Манолов-Симулията, който праща помощника си Стоян Йорданов да уговори таланта и да подпише договор с него.
Младежът е на 19 години, изключителен талант, но с буен нрав и трудно управляем. Речниковият му фонд не е особено богат, но
псува често, и то цветисто
По идея на ген. Илиев е свикан консилиум от невролог, психиатър и още един лекар, които правят обстоен преглед и водят дълъг разговор със Стоичков.
След това казват: “Той е съвсем нормален младеж. Може да се държи добре, както и да обещава, че ще пази поведение по време на мач. Но стъпи ли на терена и види ли топката и противниковата врата, сякаш става съвсем друг човек. Като че ли нещо в него превключва и става неудържим, неуправляем и агресивен…”
