Това е историята на едно малко момиче с голямо сърце. Тя е висока малко повече от метър, чуплива е, защото страда от рядко заболяване, но е толкова борбена, че може да вдъхнови всеки. Тя е Петя Гарова от Луковит.
„Прякорът ми е Малечка Палечка, защото харесвам героинята. Макар че е мъничка, тя има голямо сърце. Аз съм родена в град Пловдив, но за съжаление от раждането ми съм принудена да живея в институции. Изоставена съм от своите родители. Тъй като докторите са казали, че съм много зле, няма да оцелея до 3 месеца. И разбира се, понеже те са неопитни хора и родители, не знаеха какво е да гледаш такова дете и решиха да ме дадат на държавата”, разказва тя. Не може да обясни какво точно представлява заболяването й.
Петя разказва пред бТВ, че не се чувства различна, защото прави нещата, които правят и другите хора. „Ходя на разходки, общувам с хора. Обичам животинките”.
До 18-годишна тя живее в държавни институции, а през 2009 година е настанена в защитено жилище. „Институцията по принцип не е най-добрия пример за един човек. Но пък е някакво училище. За бъдеще. Институцията ме научи да бъда по-сдържана, да мисля за другия. Да се науча да търпя”, разказва Петя.
„Ей това ми е на сърце, морското свинче. Ако мога да работя в някакво магазинче за животинки, би ми било удоволствие. Искам с нещо да бъда полезна. Животните са моето семейство. Те са моята радост, моето вдъхновение. Те са за мен всичко”, разказва Петя.
Казва, че е мечтател. „Мечтала съм си да живея в чужбина. Аз по проект участвах като доброволец от една неправителствена организация. И с тези хора ходихме в Испания. Проектът е помощните средства за хората с увреждания. Аз забравих какво е недостъпност! Липсваха ми дупките по пътищата. Липсваха ми тия нескосени тротоари. То просто там мога сама да се движа дори. А тук непрекъснато ми трябва човек”, разказва Петя.
Петя не веднъж е усещала дискриминация. Казва, че децата трябва да се учат от малки как да общуват с хора с увреждания, за да могат да ги приемат по-лесно. „Сега като излезнем в града, много деца не знаят какво е количка. И я пипат, разпитват – какво е това, имаш ли крачета”.
Тя казва, че възрастните реагират по-различно: „Груби думи използват – това са от недъгавото”.
Петя казва, че е станала по-чувствителна с времето. „Напоследък доста често ми се случва да плача. Дори вчера си поплаках. Станала съм по-чувствителна от преди. По-страхлива. Не съм онова момиче като малка, което бях. Като малка може би не осъзнавах реалността най-вероятно. И затова съм си мислела, че съм нещо повече”.
Описва себе си с думите страхлива, обичаща животинки, усмихната, приказлива и мечтател. „Като малка си мечтаех да стана фея, защото феите са едни прекрасни същества. Феята е едно създание, което прави чудеса. Аз бих направила хората да имат сърца”, разказва Петя.
Тя разказва, че е сънувала майка си. „Понякога ми се е искало да я видя, да видя коя жена ме е създала. Но не съжалявам, че не съм при нея, защото ако бях най-вероятно щях да бъда затворена, щях да бъда скрита от света.
Петя казва, че ако види майка си няма да я нарече „мамо”, защото за нея майката не е тази, която я е родила, а тази, която я е отгледала.
На въпрос кой я е отгледал, тя казва „държавата”.
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.
