Станислава Алексиева е новият кмет на община Трън. Тя бе избрана с 1310 гласа на 29 септември, когато се проведоха частичните избори за кмет. Преди управленския пост е била секретар на общината. Пред Kmeta.bg тя представи приоритетите на своето управление.
– Госпожо Алексиева, кои са нещата, с които ще се захванете първо? Какво очаквания поставиха хората в Трън към Вас?
Както и досега, хората очакват много. Те очакват работни места и се надявам се да успеем да задоволим техните потребности. Досега назначени са около 500 души, които работят по програми от ОП за развитие на човешките ресурси. Надявам се тези проекти да продължат и през следващия програмен период, защото Трън е малка община и няма предприятия или фирми, които да могат да създават постоянна заетост. Надявам се да можем да привлечем и външни инвеститори.
Вече сме провели разговори с двама външни инвеститори, като надеждата ни е те да реализират проектите си на територията на нашата община. Интересът им е главно за производство на биоторове. Единият от инвеститорите проявява сериозен интерес, така че от нас се изисква да му предложим подходяща база, където той да развие производството си.
Би ни се искало тези неща да се случат по-бързо. С постоянните работни места и хората ще са по-спокойни. Но хубавите неща отнемат време.
– В какви сфери работят заетите по проектите към ОП “Развитие на човешките ресурси”?
Хората, наети чрез Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” работят основно по поддръжката на пътища, градинарство и аварийна поддръжка. Проектите обхващат различен брой хора, по времето на г-н Станислав Николов (б.ред – предишният кмет на Трън) той се бореше за максимален брой обхванати. Аз следвам този курс за въздействие на възможно най-голям брой хора.
В Трън преобладаващо е ромското население, което е безработно. Те са нискоквалифицирани и не толкова добре образовани, така че трябва да се създадат работни места за тях. Очаквам на срещите с представители на бизнеса да се коментира именно квалификацията на кадрите – как хората да имат по-добра квалификация.
– Кои са основните проблеми на територията на общината, пред които се изправяте?
Безработица и инфраструктура. Имаме проект, който в момента върви – той е за цялостна реконструкция на четвъртокласна републиканска мрежа. Включва 13 населени места, така че живеещите в тях ще се радват на ремонтирани пътища. Проектът се осъществява по Програма за развитие на селските райони, като в момента вървят процедурите за избор на изпълнител. Очакваме строителните дейности да стартират от пролетта на 2014 година.
– Кои са другите приоритети, които поставяте в центъра на вашата работа?
Приоритетни са два проекта, които трябва да бъдат довършени. Те са с туристическа насоченост. Трънско разполага с природни и исторически забележителности, някои от тях са добре познати, други – не толкова добре познати. Чрез тези проекти ние ще издирим тези забележителности, за да ги включим в нови туристически маршрути и да превърнем Трънско в една наистина добра туристическа дестинация.
– Една особено предпочитана дестинация е Трънско ждрело. Планирате ли проекти, които да го превърнат в основен обект за туристите?
Да. В момента работим по проект за изграждане на туристически информационен център, което е още една възможност за туризма. Любителите на екстремното колоездене пък ще се радват, защото имаме идея да задоволим и техните потребности чрез създаването на велотрасе.
За наше съжаление времето много напредна, почна дъждовното време, а теренът, който сме предвидили за велотрасето е много стръмен и това ни пречи да започнем работа. Предвиждаме обаче да започнем изграждането му през пролетта на 2014 година.
– Очаквате ли това да увеличи туристическият поток и какви са данните ви за интереса към Трънското ждрело?
Да, разбира се. Посещаемостта по принцип се осъществява много добре, постоянно имаме туристи. Особено засилен е туристическият поток в почивните дни – Трънското ждрело е буквално пълно през съботите и неделите. Особено красиво е край река Ерма, където на една поляна направихме кътове за отдих. Освен това има и места за палатки, така че мога да кажа, че увеличихме туристопотока.
За съжаление не отчитаме колко точно хора преминават, защото нямаме създадена такава система. За сметка на това сме решили да подновим разговорите с Министерство на регионалното развитие за откриване на гранично контролно пропусквателен пункт Банкя-Петачинци.
Миналата година участвахме в една среща по темата в Цариброд (Димитровград), защото там също имат такъв интерес. Тогава присъства и българския консул, който е в Ниш. Той беше написал едно писмо до регионалното министерство. Това е един много голям проект, който изисква ужасно много инвестиции. Въпреки това ние няма да се откажем.
– Стана ясно, че в Трънски села има проблем с цифровизацията. Как може да бъде решен той и какво зависи от вас?
Смятам, че проблемът трябва да бъде решен на национално ниво. Не е ясно точно какво може да направи кмета в такава ситуация, не само в Трънско хората останаха без българска телевизия. Задължително държавата трябва да намери решение на проблема – много населени места, в Родопите например, са откъснати по този начин от събитията. Аз като кмет съм готова да съдействам както мога, но на този етап никой не ни е потърсил.
– Предвиждате ли промени в администрацията?
Не. Екипът ми е много добър. Работим заедно от 6 години и тези хора са доказали, че са специалисти в областта си.
