Д-р Даниела Торбова е сред най-уважаните медици във Враца. Член на регионалната колегия на БЛС и местното сдружение на общопрактикуващите лекари. Собственик на денонощна аптека, която повече от година функционира в сградата на ДКЦ-1 в града. Какво е състоянието и бъдещето на здравния обект, който хората от региона бленуваха с години, разкрива собственикът – д-р Торбова.
– Д-р Торбова, отворихте денонощна аптека във Враца преди повече от година. Как стартира този проект и защо се заехте с него?
– Ще споделя и предисторията. Преди 2 години ние, от местното сдружение на личните лекари, инициирахме един важен за града проект – денонощен дежурен кабинет в центъра на д-р Дауд. Както и очаквахме, проектът се увенча с успех и доказа полезността си въпреки първоначалния отпор от някои пациенти.
След време с колегите обсъждахме какъв е смисълът да има работещ кабинет нощем и в празнични дни, след като изписаната рецепта не може да бъде изпълнена веднага поради липса на отворена аптека. Заедно с д-р Миленков се обърнахме към кмета и заедно инициирахме среща с местните фармацевти, които вече имат изграден бизнес, от който печелят добре. Всички до един бяха категорични, че това е нерентабилен бизнес, защото иска много персонал, високи заплати, стабилна охрана и т.н. Говоря за утвърдени фармацевти с готови аптеки. Въпреки че кметът Каменов декларира пълна подкрепа за начинанието, на второ събрание аптекарите само потвърдиха отказа си.
Аз реших, че искам да прегърна идеята, защото я почувствах като лична кауза. Отидох на крака при фармацевти с добра база и репутация, които биха могли да направят този проект печеливш и за града, и за себе си. Отказаха ми, а като заявих, че аз ще го направя, ме погледнаха с насмешка.
Е, направих го. Открих модерен обект с всички необходими удобства. Ползвах и проектант при изграждането. Най-голям беше проблемът с персонала. Фармацевтите по принцип са на изчезване, а малкото останали не искаха да работят в денонощна аптека. Тези, които все пак проявиха интерес, поискаха 2000 лева заплата. Нямах избор и реших да започна. Лиших семейството си от пари и време, за да отвори врати аптеката.
Това обаче не бе последното препятствие. След няколко месеца управителката, на която плащах солидна заплата, реши, че не може да работи нощем. Започнаха конфликти и се наложи да я сменя. Това бе свързано с подготвяне и депозиране на документация до изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) и едномесечно чакане. Сагата свърши, управителката си тръгна, но напускането й отключи компроматна война срещу аптеката.
– Кой и защо поведе тази война?
– Войната я поведоха група видни врачански фармацевти. Те ме атакуваха с доноси пред 2 инстанции – ИАЛ и КЗК. Беше използван смешният довод, че даваме отстъпки на клиентите. Да, естествено, аз трябваше да разработя аптеката, да „науча“ пациентите си и да ги убедя в качеството на обслужването и продуктите. Затова използвах много промоционални активности – отстъпки, томболи, реклама и прочее. Инстанциите, разбира се, не откриха нарушения. Тук искам да изкажа благодарности на кмета Каменов, който се застъпи за аптеката по време на мръсната кампания.
Аз на свой ред се обърнах към фармацевтичния съюз с питане дали е етично да се организират такива мръсни номера срещу една нова аптека, създадена не с цел да трупа главоломна печалба, а да бъде дългосрочен дивидент за целия регион. Организацията не видя проблем в стореното и отказа да осветли имената на тримата фармацевти, подписали доносите. После пък друг колега от близка до нашата аптека, който нееднократно отказа да отвори денонощен обект, започна да пресреща пациенти пред ДКЦ-1 и да съобщава, че той е дежурният фармацевт. Осветлих казуса в социалните мрежи и тогава от фармацевтичния съюз реагираха остро. Дори ми казаха, че колегата действал така, защото аз съм го наклеветила покрай компроматната война. Любезно напомних, че по регламент всички аптеки трябва да приключат дейността си до определен час, след който приходите трябва да се насочат към денонощната аптека, в която се плаща скъпоструващият нощен труд.
– Обезкуражи ли Ви това отношение на гилдията?
– Още когато реших да се захвана с този проект, знаех колко труден и отговорен е той. Паралелно обаче бях наясно колко е нужен. Денонощна аптека липсваше в цяла Северозападна България (от Враца до Видин и от Враца чак до Плевен). Въпреки това нито един фармацевт не се наемаше с това начинание, защото всички търсеха гарантирана печалба, каквато този обект трудно може да осигури.
Напук на оскъдните си време, финанси и бизнес умения, аз поех отговорността да реализирам този дълго чакан за врачани обект, който по мое мнение е цивилизационна придобивка за града и региона ни.
– Конкурентна ли е днес тази аптека на пазара във Враца?
– Стремим се да бъде, но е трудно. Враца е град с много аптеки, които поддържат тенденцията да свалят цените дори под тези на едро. Разбира се, клиентът се увлича по ниската стойност на продукта. Редно е обаче да се вземе предвид социалната функция на нашата аптека. Тя е отворена по всяко време на денонощието, празнични и делнични дни. Дава сигурност на гражданите, че ще могат да си набавят необходимите медикаменти във всеки момент, в който са им необходими. За да съществува обаче, трябва да има разбиране и помощ от няколко страни.
В резултат от нелоялните пазарни действия в един момент оборотните средства не стигаха за покриване на заявките за лекарства. Истината е, че ние плащаме 70 лева нощен труд, но реално се пазарува до 24 часа. Ние обаче продължаваме да плащаме, без да имаме продажби (в общия случай през нощта се влиза за един блистер таблетки, обезболяващо или контрацептиви).
Това формира една постоянна липса, която аз изчислих – точно 1680 лева месечно. Тази сума е необходима като социално подпомагане на аптеката. Представих това искане в писмен вид до Общината, тъй като знахе, че там има фонд за социални дейности. Считам, че тази дейност е социално значима, важна и належаща за града ни и респективно – заслужава да бъде подпомогната. Внесох молбата до общинския съвет още през юли миналата година, но отговор и до днес няма.
– Опитахте ли да разговаряте с кмета? Той публично се застъпваше за идеята от самото начало…
– Опитах и разговарях. Той винаги е бил насреща, за което много му благодаря. Оказа се обаче, че според юристите няма как да се регламентира тази ежемесечна помощ за аптеката. Кметът предложи да се обърнем към местния бизнес, който да помогне с дарения. Послушах го и се заех лично. Срещнах се с 3-4 от най-големите и влиятелни фирми в региона. Отвсякъде ми отказаха с мотива, че управлявам търговски обект и няма механизъм да ми се дават дарения. Впрочем, ние сме здравен обект по смисъла на закона. Стана ми безкрайно унизително. Чувствах се като просяк, който иска за себе си, а не за доброто на града ни.
– След всички откази тази разлика в приходи и разходи от собствения си джоб ли покривате?
– Да. Вадя лични средства и за всички нови техники – четци и софтуерни програми, за охрана, наем, консумативи и други разходи.
– Колко време ще издържите? Какви са перспективите?
– Няма да е още дълго. Затова освен за социална месечна помощ от Община Враца, аз моля и всички граждани, които искат да имат денонощен достъп до важни медикаменти, да помогнат, избирайки да пазаруват при нас. Нека цените не са най-изгодните, нека локацията не е най-удобната. Но когато потрябва спешно лечение нощем, ние сме насреща. Моля за същата лоялност от страна на клиентите.
– Ако не Ви чуят, образно казано, обръщате ли пясъчния часовник на съществуването на денонощната аптека?
– Да, обръщам го. Пак повтарям: аз съм физически, финансово и психически краен човек. Апелирам обществеността и местната власт заедно да запазим тази аптека. Сама не мога да се справя. Склонна съм да работя на баланс – без да печеля и без да губя. Такова е моето разбиране за успешен бизнес модел – да работиш не само за себе си, а за клиентите и обществото като цяло.
