Трявна и Котел в топ градове-музеи в България

България е богата както на природни, така и на архитектурни забележителности. 111 хил. км² площ са заети от високи планини, широки долини и равнини, гъсти гори и пълноводни реки. А измежду тях са разположени прекрасни кътчета, богати със своето културно наследство. Боженци, Трявна или Арбанаси са само част от местата, където дългарският дух е запазил своята автентичност и магия. Представяме ви част от градовете (селищата) – музеи в България. 

Арбанаси

Арбанаси е едно от най-живописните стари селища в страната. То е разположено на едноименното скалисто плато и има живописен изглед към средновековната част на старата българска столица Велико Търново. Арбанаси е основано през 13 в. Тогава болярите от столицата Търново го използвали за лятна резиденция. Според легендата тук търновските царе са секли монети. Постепенно се развива като богато търговско и животновъдно селище с над 1000 къщи.

Арбанаси е известно с характерната си жилищна архитектура и богатите със стенописи черкви. Най-интересните музеи в селището са Констанцалиевата къща, църквата „Свето Рождество Христово”, църквата „Св. Архангел Михаил и Гавраил”.

През 16 – 17в. се оформат основните черти на арбанашките къщи – крепости. Характерни са със суровия си външен вид и високи каменни огради, които контрастират с китните дворове и неповторимия уют и удобства на вътрешните пространства. Таваните, вратите, мебелите и прозорците са богато украсени с дърворезба, стените са декорирани с гипсови орнаменти, изписани с цветя и растителни елементи.

Особено красиви са запазените 7 черкви от 17 в. Със здравите си високи зидове, малките си прозорци и непристъпните, оковани с желязо дъбови врати те хармонично се вписват в общия архитектурен вид на селището. Почти лишени от външна украса, вътре черквите са богато изографисани и украсени с невероятно красиви дърворезби дело на български майстори.

Намира се на 4 км североизточно от Велико Търново.

Боженци

Боженци е малко селище, паметник на българската възрожденса архитектура, сгушено в северните склонове на Централна Стара планина на височина 750 м. Малкото на брой къщи са разположени на двата бряга на р.Божанка, която извира недалеч от селото. Според легендата селото е основано от болярката Божана, която намерила подслон в Балкана след превземането на Велико Търново от турците през 1393 г.

Замогнало се чрез развитието, животновъдството, занаятите и търговията през 18 в. селото променя своя архитектурен облик. Хълмистият релеф позволява на боженските майстори да оформят един от най-живописните архитектурни ансамбли на Възраждането. Високите каменни огради, кованите дъбови порти, малките калдъръмени улички, каменните чешми и мостове, малките дюкянчета носят неповторимата атмосфера на това райско кътче на България. Тук туристът може да намери тишина и спокойствие,като се принесе в един отдавна отминал свят. Днес Боженци е известно, че е приютило редица известни български писатели, художници, архитекти, дейци на науката и изкуството.

Намира се на 16 км североизточно от Габрово.

Жеравна

Жеравна е архитектурно-етнографски резерват с над 150 къщи, свещоливница, килийно училище, метох, черква, 8 чешми, ханове и дюкяни, запазени от времето на Възраждането. Разположено е амфитеатрално по югоизточните склонове на Източна Стара планина на височина 700 м.

Възникнало е през 12-14 в. През 17-18 в. селото се замогва, развиват се занаятите, животновъдството и търговията. В този период се оформя характерната жеравненска къща, изградена изцяло от грубо обработено дъбово дърво с дълбоки до 2 м стрехи и дървени капаци по прозорците.

Външният вид на къщите не винаги показва вътрешното богатство на форми и детайли – дърворезбите и апликациите по стените на стаите, вратите, прозорците и мебелите. Запазени са и са превърнати музеи къщи, черкви, училища и други сгради от 17 и 18 век. Жеравна е едно от най-привлекателните кътчета на България. Известно е като родно място на множество знатни българи, един от които е големия български писател Йордан Йовков.

Намира се на 100 км западно от Бургас.

Котел

Котел е важен стопански, книжовен и културен център на България по време на Възраждането. Разположен е в живописна котловина в Източна Стара планина на височина 550 м. Високи и трудно проходими ридове и пропасти обграждат града от всички страни. Край него се намират над 70 пешери и множество карстови извори. Градът води началото си от 14 в, когато в него се заселват жителите на разрушените от турците околни крепости. Наречен е Котел по името на най-големия от изворите край града. През 17-18 век градът става богат занаятчийски център със силно развита манифактурна промишленост. През 18-19 в. в града има множество училища, църкви и манастири, почти цялото население е грамотно. Котел е родно място на цяла плеяда велики българи, оставили трайна деря в националната история – Софроний Врачански, Стефан Богориди, Петър Берон, Георги С. Раковски. Днес градът е известен климатичен курорт с множество запазени възрожденски сгради, голям Природонаучен и Етнографски музеи, Мавзолей на Г.С. Раковски и Музей на възрожденците от Котленския край.

Намира се на 72 км североизточно от Сливен.

Трявна

Легендите разказват, че високо в Тревненския балкан някога били летните дворци на Асеневци. Табуни коне пасели на воля тучната трева по просторните поляни. Но кога първите хора избрали това място за свой дом – не е известно. Документ сочи 1565 г. като най-ранната сигурна дата за заселване на свободни хора в „мястото Търавна”. Задължението им било да охраняват прохода през планината от разбойнически набези. Данъчните облекчения на тези т.нар. харбалии привлекли нови заселници през следващите години и населението растяло. Така била създадена Трявна.

През 17-18 век тук имало вече занаятчии. Тревненци се показали като добри майстори в няколко занаята – казаслък, дърворезба, иконопис, строителство. В последните три създали свой почерк на работа и поставили началото на най-старата възрожденска художествена школа в България – Тревненската. Тя просъществувала от края на 17 – началото на 18 век до края на 19 – началото на 20 век, когато европейските стоки станали еталони и отнели от автентичността на тревненския майсторлък. Но наследници на тези майстори поддържат жив пламъка на възрожденското изкуство.