Д-р Жоро Николов е единственият кардиолог в района на Белоградчик. Пациентите му обаче не са само от четирите общини около скалния град, а и от цялата Видинска област. Известността му е минала границата, има пациенти и в селата около сръбския град Зайчар.
– Д-р Николов, има различни мнения за короанвируса. Едни твърдят, че пандемията е измислена с друга цел, други – предупреждават за опасностите. Вие от коя група сте?
– Мъдрецът Радичков казваше – не знаем има или не Бог, но трябва да живеем така, сякаш го има. Не знаем има ли го или не опасния коронавирус, но трябва да живеем така, сякаш го има. Аз така живея, в същото убеждавам и пациентите си.
– Вие изплашихте ли се появата му?
– Да. Като слушах изявления за очаквани много трупове, с камиони за извозване и т.н., се изплаших сериозно. В университета не сме учили за такъв вирус, той е нов и непознат. Още не се знае как действа върху организма, какви последствия ще има и върху излекуваните заразени. Затова е добре да се пазим от заразата. Да спазваме указаните мерки – лична хигиена, маски сред много хора и т.н.
– Как да живеят хората с вече регистрирани увреждания на сърцето?
– И те, и останалите, трябва да живет спокойно, без стрес и да се хранят по-различно от преди. Да избягват мазнините, кристалната захар. Да не си купуват от тези многобройни сладкиши от магазините, които са с импрегнирани мазнини и добавки за дълготрайност, които са опасни за консумация. Да се откажат от вредните навици като тютюнопушене. Да се придържат към известната средиземноморска диета, в която месото се заменя с риба и се консумират много зеленчуци и плодове. Не случайно продължителността на живота в Гърция, Италия, Испания, Франция е по-висока. Да се излагат на слънце – слънцето пази сърцето. И да посещават редовно своя кардиолог, т.е. да следят как работи сърцето им. Все пак той е единствият орган в човешкото тяло, който никога не спира – работи и денем, и нощем. Спре ли, значи смърт.
– Това е за вече кардиологично болни. А какво ще посъветвате здравите хора?
– Да ходят пеш два пъти по 30 минути на ден, да избягват отрицателните емоции. Да следят кръвното си налягане, кръвната захар. Ако са по-високи, те увреждат съдовете, след което следва поразяване и на сърцето. Те също трябва да спрат цигарите, да хапват от всичко – и мазно, и сладко, но в по-малки количества. Те могат да си позволят по 1 – 2 чаши червено вино на обяд. То протектира сърцето, тъй като разширява съдовете, активизира мозъка, подобрява настроението. Но само толкова.
– Каква е общата картина на сърдечната заболеваемост в района на Белоградчик?
– Не е добра, защото населението е застаряло, има труден достъп до лекар и е много бедно. По време на карантината секна потокът от хора, които преди идваха за прегледи и проверки на вече предписано лечение. Това беше заради страх да не се заразят с коронавируса. Започна лечение по телефона, което е несериозно. Сега това явление отминава, но се срещам с много безработни и без средства за лекарски преглед или закупуване на лекарства. Това е тъжно.
– Имате ли препоръки към здравното министерство? Какво да направи след отшумяване на епидемията?
– Да анализира случилото се. Да преброи точно починалите от короанвируса. Защото, ако човекът е имал инсулт, той не е умрял от коронавируса, а от кръвоизлива в мозъка. Аз направих справка и разбрах, че смъртността миналата година за трите месеца на карантината е била по-висока от тазгодишната. Хора умират и от грип – тип Б, от птичи и свински грип. В дома за стари хора в село Салаш за ден ми умряха 3-ма пациенти, но те бяха с множство заболявания. Епидемията показа, че България има крещяща нужда от реформа в здравеопазването, от кадри. Всеки лекар трябва да има по две медицински сестри, а някъде няма и по една. Млади момичета не искат да учат за сестри, защото заплащанто е много ниско.
– Вие как се запалихте да станете лекар?
– Бях ученик в гимназията на Белоградчик когато в града ни като хирург дойде д-р Александър Чирков. Забелязах, че той се отнасяше много грижовно към пациентите си, беше предан на професията си. И хората веднага разбраха това и го заобичаха. Всички в града говореха за него. Неговият пример ми подейства и аз реших да стана лекар. Вече 50 години не изменям на избора си. Радвам се, че мога да помагам на хората. Това е най-голямото удоволствие в живота ми.
