Петър Чорев е роден на 26 октомври, навръх Димитровден. Но носи гордо името на своя дядо по бащина линия – Петър. 28-годишният мъж от разложкото село Елешница не крие, че е ревностен патриот, който обаче е бил принуден да търси препитание и по-добър живот извън Родината. Той извая в скалите над родното си село битката на свети Георги със змея. Талантът му вече впечатлява не само местните хора, но и туристите от страната и чужбина, които идват в родния му край.
– Г-н Чорев, очаквахте ли да има такъв голям интерес към скалния барелеф, който направихте в родното си село Елешница?
– Трябва да призная, че в началото не съм си и помислял, че може да се превърне в туристическа атракция. Нито съм очаквал да има такъв интерес от страна на моите съселяни и на медиите не само към барелефа, но и към мен. Може да прозвучи нескромно, но наистина се получи нещо красиво, което впечатлява и жители, и гости на Елешница. Искам да благодаря за подкрепата и на местния кмет Сашо Мицин, и на кмета на община Разлог – Красимир Герчев.
Вярвам, че всички заедно ще продължим да развиваме този обект, за да можем да привличаме повече туристи в района. Тук вече идват хора от Варна, Пловдив, София, от общинския център Разлог, от съседния курорт Банско, за да видят скалния барелеф на свети Георги Победоносец.
– Какво бе усещането по време на освещаването на барелефа на 21 май?
– Аз се чувствах страхотно. За мен това бе много важен ден. След освещаването на барелефа от отец Костадин, мястото е свято. Самият барелеф, който изобразява сцената на битката на свети Георги със змея, победата на доброто над злото, вече е като икона. Да се случи това помогнаха депутатът д-р Емил Тончев и общинският съветник Петър Попов.
За празника дойдоха деца и баби от селото, облечени в народни носии. Гледката бе чудесна. Всички бяха много радостни. Самодейците изпяха и песен, която е написана специално за скалния барелеф на свети Георги. Осигурихме осветление за тъмната част на денонощието, за целта монтирахме два прожектора.
– Качвате ли се често на скалата?
– Всеки път, когато мога, съм там. Вече три месеца работя като боулинг инструктор в хотелски комплекс край Разлог и няма как всеки ден да се качвам на скалата. Обичам да сядам там, зареждам се с позитивна енергия. Чудно място е за мен. Панорамата е неповторима. Доста време изкарах на гурбет в Англия, но в родния край човек се чувства най-щастлив. В Елешница лесно „зареждам батериите” с красота и добрина.
– Защо реши да направиш този скален барелеф?
– Исках нещо да остане, нещо значимо, нещо, което ще кара съселяните ми да се гордеят. Миналото лято се върнах от гурбет в Англия. Реших, че е дошло времето да реализирам своята 4-годишна идея за направата на барелеф в скалния масив над Долната махала в родното ми село Елешница. Въпросната скала е точно срещу прозореца ми. Желанието ми да творя е голямо. Всеки ден правя по нещо, свързано с това, което научих като ученик и студент. Завърших Професионална лесотехническа гимназия „Никола Вапцаров” в Банско, специалност „Дърворезба”. Висшето ми образование пък е със специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство” от Югозападния университет в Благоевград. На 10 юли 2017 г. просто грабнах чукове, секачи, длета, шлайф, маска и се качих в „ателието” си под открито небе. Цели 45 дни работих върху скалата, за да направя внушителната композиция – висока е 3,80 метра и е широка 3,30 метра. Реших да е свети Георги, за да пази селото ни от зло и беди този светец. Исках да покажа, че човек може да постигне много, ако силно го желае.
Струваше си и времето, и усилията, след като направеното от мен се харесва на всички. Непрекъснато имам някакви идеи за работа. Има едни други скали над селото, там може да направя нещо по-голямо, което ще е на патриотична тематика.
– Талантът дава ли сили на този, който го притежава?
– Имал съм и трудни моменти. Но талантът ми помага да намирам път към надеждата. Беше ми тежко, когато заминах на студентска бригада в САЩ през 2011 година. Защото съм много привързан към родния край, към близките, към родината си. Никога не бих напуснал България, ако всичко тук бе наред. Заради привързаността си към рода ни искам да направя родословно дърво. Издирвам снимки, информация, исторически документи. Наложи се и през лятото на 2016 г. да замина в чужбина – в Англия. Сега се надявам да остана тук, в родната Елешница. Не искам да съм учител. Мечтая хобито ми да стане професия, да имам собствено ателие, да направя самостоятелна изложба, да пробия и в чужбина. Мога и дърворезби, и скулптури, и картини да правя. Рисувам и с кафе. За Великден, когато тук има кукерски празник, си направих уникален метален костюм, идеята взех от филма „Хищникът”.
– Как виждаш скалния барелеф в близко бъдеще?
– Имаме план, който следваме, за да го превърнем в туристическа атракция, за да идват и гости от чужбина. На първо време ще се направят удобни стълби до барелефа, ще се поставят е предпазни парапети. Моето желание е да осигурим и монтирането на видеонаблюдение, за да съхраним скалния барелеф на свети Георги от посегателства на вандали. Трябва да се движим напред. Да се развиваме като курортно селище. Тази придобивка се оценява мисоко от моите съселяни, което също ми дава сили. Направата на барелефа за мен бе вътрешна потребност, не съм имал някакви конкретни цели. Дано се реализирам тук, в родния край, за да ме огрява слънцето у дома, да ме „захлупва” тук синьото небе. Благодарен съм на съдбата, че съм жив и здрав, че имам ръцете си и ума си, за да се развивам. Вярата не ме напуска. Вярващ човек съм. През 2013 година направих стенописите в параклиса „Свети Илия” край селото ни. Вярвам в бог, вярата ми помага, крепи ме. Вярата в мен и любовта на близките ми ме правят истински щастлив.
