Млад търновец изработва компютърен 3D модел на хълма царевец. Стари снимки, чертежи, карти и много историческа литература ползва Събин Бижев, за да бъде максимално прецизен.
Работи и по възстановки на архитекти, разчита на свои приятели в Регионалния исторически музей, които са и сериозни специалисти в своите области – Стоян Михайлов, уредник и нумизмат, и доц. Евгени Дерменджиев, който е археолог. Събин е решил да вкара в модела си и малко мистика, да сподели свои хипотези и да поразмишлява върху това, което е било или не е било на Царевец. „Аз не съм историк и мога да си го позволя. Свободен съм да разсъждавам и да давам версии. Нямам намерение да изкривявам историята, нито пък да тиражирам заблуди. Но има легенди, свързани с Царевец, които екскурзоводите не разказват, а хората обичат мистичните истории. Моят модел е предназначен за туристи, за търновци, които се гордеят със своя град”, казва Събин Бижев пред регионалния в-к „Борба”.
Патриаршията, Царският дворец и комплексът около Балдуиновата кула ще бъдат централните сгради в триизмерния модел, който търновецът разработва. След това той ще възстанови обемно всичките 22 църкви, които са съществували на историческия хълм и чиито основи са запазени и до днес. „За тези три централни и много важни сгради имам информация. Ползвам петтомника „Царевград Търнов”, където има изключително подробни чертежи на Патриаршеската църква, на двореца и на Балдуиновата кула или на комплекса, който е съществувал, където сега е изградена Балдуиновата кула. Не е тайна, че около нея има въпросителни, че тя или въобще не е съществувала на това място, или е била изградена чак през XIV в. На нейното място е имало водна кула и още една кула, която е служила за наблюдателница”, обяснява Събин. Той е категоричен, че не иска да разрушава представите на никого за Царевец, затова ще направи модела си така, както всички ние познаваме историческия хълм. Но все пак е решил да предприеме една малко по-революционна стъпка и да махне Балдуиновата кула, като остави на нейното място другите две кули. И да обясни решението си в клипче.
90% автентичен ще бъде Царевец в модела на амбициозния търновец. Останалите 10% се губят в историята, която никой не знае. „Например направил съм Патриаршията така, както изглежда в момента. Обаче познавам и един стенопис от румънска църква, в който е нарисуван моментът с докарването на мощите на света Петка на Царевец. На този стенопис, честно е да кажем, че не е много ясно дали е Царевец или Трапезица, но говорим за Патриаршията. Та на този стенопис църквата изобщо не изглежда така, там тя е нарисувана цялата в бяло със зелени куполи. Ето това имам предвид, като казвам, че никой не знае как в действителност е изглеждал хълмът”, разказва Събин. Релефът обаче ще бъде 99% точен, защото Събин Бижев разчита на карта, която получил от архитекта Светлозар Бояджиев. Четири огромни чертежа представлява тази карта и в нея има информация за релефа, по който Събин възстановява Царевец, има планове на разкопки, геодезия, скални венци.
Събин Бижев работи с компютърна програма за визуални ефекти, с която се обработват 3D анимации и клипове. Той поставя в нея снимка и по тази снимка започва да изгражда триизмерния модел на сградата. Става бавно, процесът изисква търпение и отдаденост. Освен това са нужни много сериозни ресурси, защото компютърът, с който Събин създава уникалния си модел, е с мощността на климатик. А с напредване на работата ще е нужна още по-мощна машина.
Събин не знае кога точно ще бъде готов с модела си. Защото е решил освен триизмерната снимка да направи и няколко образователни клипчета. Те също ще бъдат 3D, за да са атрактивни и забавни дори и за децата. В тези клипове той ще разкаже историята на Царевец, легендите, свързани с това велико място в България. Точно в тези клипчета той е решил да обясни защо Балдуиновата кула не е на обичайното си място. Иска да направи отделно филмче и за прочутия кладенец на Царевец. Според съществуващата информация този кладенец е дълбок малко по-малко от 130 м. Събин обаче не е съвсем съгласен, защото смята, че няма как да прокопаеш кладенец при този релеф, който е съставен само от скали. Той си има своя версия и е готов да я представи.
„Правя всичко това, за да имаме самочувствие – имаме основание да се гордеем с историята си на българи. Не ми харесва това, че всички изкарват българите най-обикновени земевладелци, без големи дворци. Подценяват ни и може би причината е в това, че 95% от историята ни е на базата на чужди източници. За нас са писали какви ли не чужди хронисти, които естествено първо са описвали своя народ велик, а ние сме после. Обаче колко нации имат нашия Калоян, провъзгласен за владетел от папата? Че това е все едно да сме имали император”, казва не без гордост Събин. Затова е избрал и XIV в. – времето на Иван Александър и Иван Шишман, най-величествените години на Царевец.
„Истината е, че само ние имаме сметка да се чувстваме силни и горди. Никой друг народ няма защо да подклажда националното ни самочувствие. Това си е наша работа”, категоричен е Събин. Програмата му позволява да наложи върху Царевец дори аудио-визуалния спектакъл „Звук и светлина” и той ще го направи, стига да има достатъчно ресурс за това.
А най-накрая ще вкара мистиката, защото самият той е част от нея. Неговото име е изписано на входа на двореца. Видял го случайно при едно от поредните си ходения на Царевец, за да направи още снимки. Прочел името си върху погребална плоча и станал любопитен. Така разбрал, че плочата е донесена от Никополис ад Иструм, но и че ние сме имали и владетел – кан Сабин от рода Вокил. Той е управлявал по-малко от две години в периода 763 – 765 г. Иначе името е римско и от рода на Събиняните е имало император.
Историята е голямата страст на Събин Бижев. Другата са компютрите. Той е завършил геодезия в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия във Велико Търново. После учил индустриален мениджмънт в Габрово и счетоводство и контрол във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в семейния бизнес, който няма нищо общо с историята.
След Царевец той иска да направи такъв 3D модел и на Трапезица, и на Момина крепост. За да знаем каква велика нация сме.