Търновската конституция е постижение за цялото българско общество през 1879 година. В това е категорична Теодорина Димитрова, председател на Окръжния съд във Велико Търново. Магистратът припомня, че чрез първия основен закон на България са утвърдени модерни икономически и обществени отношения и се полагат основите на парламентарно-демократичната система на българската държава след отхвърлянето на османското робство.
„Най-ценното в Търновската конституция са текстовете, уреждащи гражданските свободи. В тези текстове са вложени най-добрите постижения на европейската политическа мисъл, превърнали са се в универсални принципи, които не са загубили своето значение и до днес. Чрез Търновската конституция се осигуряват широки граждански и политически права на народа, в резултат на което България се превръща в модерна конституционна държава. Търновската конституция има значението и на програмен документ за всестранна трансформация на едно общество, изкуствено задържано в своето икономическо и социално развитие. Тя създава от руините на теократичната Османска империя една млада, нова държава, основана на принципите на икономически либерализъм, на неприкосновеност на частната собственост, на националния суверенитет, на приоритета на общодържавните над частните интереси. Търновската конституция прокламира в държавно-политическото устройство разделението на властите и създава нашата държава като конституционна монархия с широки правомощия на княза“, казва Теодорина Димитрова.
Според председателя на Окръжния съд във Велико Търново датата 16 април – Денят на Търновската конституция, е съизмерима с други значими дати новата българска история, а именно 3 март, 6 септември, 22септември. Наскоро общественици от Старата столица се обединиха в инициативен комитет и предложиха 16 април да стане част от българските официални празници. „Според мен решение в тази насока може да бъде взето и с един бъдещ референдум“, смята Теодорина Димитрова.